дали давността е била прекъсната с образуването на 14.02.2012 г. на изпълнително дело №44/2012 г. е приел, че следва да се приложи разрешението, дадено с Постановление №3 от 18.11.1980 г. по гр. д.№3/1980 г. на Пленума на ВС, според което с образуването на изпълнително дело давността се прекъсва, а по време на изпълнителния процес давност не тече, поради което в разглеждания случай давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело и не е текла до 26.06.2015 г. – датата на обявяване на ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, към който момент изпълнителното производство е било висящо. Намерил е за неоснователно твърдението, че поради настъпила перемпция в хипотезата на чл. 433, т. 8 ГПК спрямо ищцата изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. Счел е, че в случая не е налице твърдяното кредиторово бездействие по отношение на вземането му, тъй като взискателят с образуване на изпълнителното дело е посочил конкретен изпълнителен способ, като съдебният изпълнител от своя страна е предприел действия по неговото изпълнение и на 09.04.2012 г. е изпратил запорни съобщения, които на 20.04.2012 г. са получени от банката, а началото на срока се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя и е налице следващото такова искане, направено с молбата на взискателя от 05.03.2014 г. Изразил е становище, че в случая е ирелевантно към кого от двамата солидарни длъжници е насочен изпълнителният способ, доколкото изпълнителният лист по делото е издаден срещу двамата длъжници, които са осъдени за заплатят сумите солидарно на кредитора, солидарните длъжници дължат на кредитора едно и също задължение и той има право на избор срещу кого от тях да насочи изпълнението, а извършените действия спрямо един от солидарно задължените лица имат действие и спрямо останалите /чл. 123 ЗЗД/. Посочил е, че плащането от един от длъжниците намалява общото задължение и освобождава от отговорност за тази част и останалите длъжници, а едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците би довело до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението, поради което е достигнал до извод, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от тях. С оглед установеното, че от образуването на изпълнителното дело до обявяване на ТР №2/26.06.2015 г. по т. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, взискателят не е бездействал в нито един момент повече от две години, като е депозирал своевременно искания за реализиране на различни способи на принудително изпълнение срещу солидарните длъжници, е счел, че изпълнителното дело не е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а напротив - било е висящо към 26.06.2015 г. В заключение е приел, че давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело и не е текла до 26.06.2015 г. – датата на обявяване на ТР №2/26.06.2015 г. по т. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която е била прекъсната с наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата 05.11.2018 г. /л. 230/, от което са извършени удръжки, поради и което предявеният на 16.12.2020 г. иск за недължимост на вземането по изпълнителен лист от 16.01.2012 г., издаден по ч. гр. д.№88/2012 г. на РС Хасково на предявеното от ищцата основание се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.