Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 122 ал. 2 ЗЗД

Чл. 122. […] (2) Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

чл. 122 ал. 2 ЗЗД

Чл. 122. […] (2) Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Относно възможността юридическо лице - солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучателя - физическо лице, да прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че надлежно идентифицираният от състава на въззивния съд като спорен по делото правен въпрос е бил този за „размера на дължимата застрахователна сума при настъпване на покрит риск по отношение на един от кредитополучателите – 1/2 част от остатъчната сума по кредита, включващ главницата и натрупаната лихва, или целият остатък по кредита, а щом това е така, то формулираните в изложението на застрахователя настоящ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроси с поредни номера 1 и 2 се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части и затова те нямат естеството на обуславящи за изхода на делото. От значение за изхода по конкретното дело обаче, са останалите два правни въпроса, понеже те надлежно обосновават наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 та чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото дадената правна квалификация на първия осъдителен иск е по чл. 199а КЗ /отм./, а е ноторно (Вж. в този смисъл: проф. д-р П. Г., „Застрахователно договорно право“, изд-во „Ф.“, 2012 г., стр. 356), че създадената със ЗИДКЗ /отм./, ДВ, бр. 97/2007 г. правна уредба на застраховката, сключена в полза на кредитор, е „несъвършена като правен изказ“, т. е. неясна. При това неяснотата й е в такава степен, че в процесния случай се е наложило квалификацията на този осъдителен иск да напусне пределите на приложимия Кодекс за застраховането, за да се опре на чл. 134 ЗЗД: иск, специфичен с това, че е косвен (actio obliqua), винаги в разположение на кредитор с оглед упражняване имуществените права на бездействащ негов длъжник, когато това бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, стига да не се касае до права, чието осъществяване да е поставено в зависимост от чисто личната преценка на този длъжник. Несъмнено даденият от въззивния съд с атакуваната втора осъдителна част на неговото решение отговор на въпроса с пор. №4е във функционална зависимост от отговора му на предходния правен въпрос /с пор. №3/. Меродавна в тази връзка е препратката на въззивния съд към разпоредбата на чл. 382, ал. 1 от сега действащия КЗ /в сила от 1.01.2016 г./, отнасяща се до застраховката, сключвана от кредитор за обезпечение на банков кредит, като констатацията на СГС е, че там законодателят бил „уредил правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователна сума. Така един и същи осъдителен иск, чийто предмет е застраховка, сключвана в полза на кредитор за обезпечаване на заем или банков кредит, бива квалифициран веднъж като „косвен“, а в друг случай – като „пряк“ иск на длъжника /кредитополучателя/ срещу съответния застраховател. Именно в това се проявява неяснотата, респ.- противоречието в правната уредба, които следва да бъдат отстранени по тълкувателен път: съобразно задължителните разяснения по т. 4 на ТР №1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Марков

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведените основания, се позовават на противоречие с ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК по т. д. №1/2013 г., както и на постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение №84/25.03.2013 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. №847/2012 г.; решение №18/22.07.2014 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. №25/2013 г.; решение №153 от 14.12.2009 г. на ВКС, II т. о. по т. д. №116/2009 г.; решение №793 от 12.11.2010 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. №80/2009 г.; решение №391/25.06.2015 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №3519/2014 г., решение №250 от 18.07.2013 г. на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. №634/2011 г., решение №153 от 14.12.2009 г. на ВКС, II т. о. по т. д. №116/2009 г., решение №822 от 30.12.2003 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. №372/2003 г.; решение №131 от 16.06.2014 г. на ВКС, III г. о. по гр. д. №4996/2013 г.; решение №195 от 04.07.2012 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. №632/2011 г.; решение №115 от 30.04.2013 г. на ВКС, II т. о. по т. д. №805/2011 г.; решение №50 от 10.07.2014 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. №805/2011 г.; решение №80 от 08.05.2012 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №1315/2010 г., както и решение №822 от 30.12.2003 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. №372/2003 г., постановено по стария процесуален ред.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Димитрова

Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

следва да отговори в смисъл, че по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е и управителят на това дружество в качеството му на физическо лице, връзката между каузалната и абстрактната сделка подлежи на изследване и доказване съгласно разясненията в т. 17 на ТР №4/2013 г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2014

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

за задължителното конституиране като страна в производството на приобретателя на търговското предприятие, доколкото е свързан с твърдението на касатора, че солидарните длъжници са задължителни другари в гражданския процес, е обусловил изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е приела, че солидарно задължените лица са обикновени, а не задължителни другари. Въпреки осъществяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не се доказва релевираната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на въпроса за вида на другарството при солидарна отговорност директно произтича от разпоредбите на чл. 122, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, съгласно които кредиторът може да предяви иск срещу един солидарен длъжник без това да засяга правата му спрямо останалите солидарни длъжници, като солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. От посочените разпоредби следва, че солидарните длъжници не са, нито необходими, нито задължителни другари. Съединяването на исковете срещу солидарно отговорните лица е предоставено на преценката на ищеца-кредитор /чл. 122, ал. 2 ЗЗД/, и следователно не може да се говори за съвместна процесуална легитимация на другарите, като условие за допустимост на исковете. По аргумент от чл. 122, ал. 3 ЗЗД, решението по отношение на тях не е необходимо да бъде еднакво и следователно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК се явява неприложима. В случая, не са налице изменения в обществените условия, съответно промени в законодателството, нито е налице хипотеза на неточно тълкуване от съдилищата на разпоредбите, определящи другарството на солидарните длъжници като обикновено и факултативно, с които е мотивирано проявлението на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Следва да се има предвид, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва конкретизация каква е промяна в законодателството, съответно на обществените условия, на която се позовава касатора, и по какъв начин тя обусловя необходимостта от изменение на съдебната практика относно вида на другарството при солидарна отговорност на съдлъжниците.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право