не следва да се допуска касационно обжалване, защото по същия е налице трайно установена съдебна практика /а наличието й изключва приложение на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата /напр. вж. решения по т. д. №650/2008 г. на II т. о., по гр. д. №2292/2001 г. на V г. о., по т. д. №27/2012 г. на II т. о., по т. д. №4090/2013 г. на I т. о., по т. д. №1603/2017 г. на II т. о., по т. д. №2602/2014 г. на II т. о. и др./, отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по чл. 107 ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното проявление на три елемента - наличие на действително старо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път. За да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си / например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи/, или по каузата си /например дължима цена по договор за продажба да се оформи като заем/. Обективната новация по чл. 107 ЗЗД винаги предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено новационно намерение /animus novandi/. Няма новация по чл. 107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, както е в случая, които не са съществени елементи на облигационното отношение. Преструктурирането на поетото задължение по първоначален договор, извършено с по-късно сключено споразумение, не съставлява новация. Липсата на посоченото от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което - съгласно т. 4 ТР №1 от 19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – за да е налице следва поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия /за да е от значение за точното прилагане на закона/ и законите следва да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид, настъпили в законодателството и обществените условия промени/ за да е налице необходимост от развитие на правото/, изключва възможността за допускане на касационно обжалване.