дали процесното вземане е погасено по давност, каквито са били защитните доводи на ответника, решаващият състав е дал отрицателен отговор. Застъпено е разбирането, че в случая не се касае за вземане на енергийното дружество за периодично плащане по смисъла на ТР №3/18.05.2012 г. по тълк. д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, за да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. в ЗЗД. Изтъкнато е, че според там даденото обвързващо тълкуване понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съобразявайки изложените отличителни белези от съдържанието на това понятие и характера на процесното вземане, въззивният съд е достигнал до извод, че последното произтича от коригиране на сметката за ел. енергия на абоната за периода 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. и не може да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД. При позоваване на установената съдебна практика на ВКС (опредметена в решение №21 от 1.03.2017 г. по т. д. №50417/2016 г. и решение №141 от 12.01.2021 г. по гр. д. №4486/2019 г.) втората инстанция е приела, че в случая се касае за вземане по коригирана сметка на абоната за ел. енергия, което е еднократно по своето естество и възниква по силата на закона. Развити са доводи, че вземането, чието съществуване се претендира, макар да е за доплащане на цената за доставената ел. енергия за минал период, то не представлява периодично плащане, тъй като е еднократно определено по повод извършена корекция на сметката на абоната и е възникнало от констатираната грешка при отчитане на действително доставеното количество ел. енергия. По тези мотиви е прието, че разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД не може да намери приложение в случая – тя урежда изключение от общата петгодишна давност и не следва да се тълкува разширително. Обстоятелството, че вземанията на електроснабдителното дружество за доставяната ел. енергия са периодични и се заплащат ежемесечно, не е счетено за аргумент в полза на периодичния характер на процесното вземане. То е намерено да стои извън категорията „периодични плащания“ за доставена ел. енергия. Така е обобщено, че се касае за плащане по повод извършена корекция на сметка - за доплащане на цената за реално доставеното количество ел. енергия, което се погасява с общата петгодишна давност. В случая е прието тя да не е изтекла, доколкото от датата на изискуемостта на вземането по процесната фактура – 08.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.05.2022 г., не е изтекъл петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД. По тези доводи искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е приет за основателен и е уважен. Инстанцията по същество е изтъкнала и други съображения, които самостоятелно обуславят според нея извод за основателност на исковата претенция дори и при хипотетичното приложение на кратната тригодишна давност за вземането. Те почиват на установеното със сила на пресъдено нещо между страните по настоящия спор за вземането по същата фактура, че оспорването от абоната на неговата недължимост, е неоснователно – съгласно решението на ВКС от 09.09.2021 г. по гр. д. №3188/2020 г. Счетено е, че по правни последици този съдебен акт е тъждествен на решение за уважаване на положителен установителен иск от кредитора - ищец в настоящото производство. А по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД в случай, че вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години. Ето защо е прието, че считано от датата на влизане в сила на решението по гр. д. №3188/2020 г. на ВКС – 09.09.2021 г., е започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на заявлението не е изтекла.