за признаване нищожността на процесния договор, позовавайки се на решение №******г. по т. д. №3415/2014г. на Софийски градски съд, с което е присъдено в полза на „Български пощи“ ЕАД обезщетение за неизпълнение на договора. Счита, че с оглед Тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е следвало да прогласи договора за нищожен, поради противоречие със закона, а именно поради нарушаване на императивната забрана за извършване на същинска банкова дейност от лица, които не притежават специалната правоспособност на кредитни институции, както и поради законовото ограничение за съвместяването на банкова с друг вид търговска дейност, а именно с тази на пощенски оператор. Същевременно се твърди, че апелативният състав се е отклонил от практиката на ВКС, съгласно която наличието на договор само по себе си не изключва деликтната отговорност, а решаващият съд е длъжен да изследва фактите и обстоятелствата, при които е причинена вредата, за да определи основанието за обезщетяването й като деликтно или договорно. В тази връзка се сочи, че вредите от присвояванията възникват за клиентите на банката, като между пощенските служители и увредените клиенти няма каквато и да е договорна връзка, поради което извършеното представлява деликт. Поддържа се, че в конкретния случай банката е възстановила неправомерно усвоените от служители на „Български пощи“ ЕАД суми в периода от 10.05.2013г. до 07.10.2016г., поради което именно това е моментът, в който Банката е претърпяла вреда и следователно от този момент тече погасителната давност за иска по чл. 49 ЗЗД, така че към датата на предявяване на исковата молба на 10.05.2018г. 5-годишната давност не е изтекла.