е аргументирано с довода, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос като е достигнал до извод, че плащанията, извършени от ответника след издаване на заповедта за изпълнение, следва да бъдат отнесени само за погасяване на главница, като не е съобразено, че се дължат и лихви - редовна (възнаградителна) и лихва за забава в плащанията на месечните погасителни вноски по кредита. Посочено е, че не е съобразена изразената от страните воля в чл. 1, ал. 1 от сключеното на 19.09.2016г. извънсъдебно споразумение, че вземането за главница се олихвява със законната лихва за забава за периода на действие на споразумението за разсрочване, така, както е посочено и е издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въведена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитиране на актове по чл. 290 ГПК. 2/„При забавено изпълнение и изискуемост на паричното задължение по договор за заем/кредит, длъжникът само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) ли дължи или следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва? Ако извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?“ при предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на несъответствие на изводите на окръжния съд с ТР №******г. на ОСГТК на ВКС. Според касатора въззивната инстанция е приела, че лихва за забава не се дължи и че такава не е била погасявана чрез извършените от длъжника плащания при съобразяване на поредността на погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.