Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 103 ЗЗД

Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

чл. 103 ЗЗД

Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в смисъла, който му придават касаторите. В мотивите е коментирана договорната свобода и диспозитивния характер на общата уредба на прихващането, но категорично е посочено, че във всички случаи на договорно прихващане съдът, пред който страните се позовават на извършена компенсация, следва да прецени данните по делото, релевантни към насрещните волеизявления във връзка с възможността за договорно прихващане. Общо разрешение е дадено в Тълкувателно решение №2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС, според което вземането на прихващащия /активното вземане/ следва да е изискуемо, а задължението му /пасивното вземане/ може да не е изискуемо, като е достатъчно да е изпълняемо, както и че извънсъдебното прихващане не може да е условно. При съобразяване с практиката на ВКС въззивният съд по същество е приел, че при сключването на двустранния протокол за прихващане вземането на „Г. Мастер“ ЕООД за цена по фактурата от 16.09.2020 г. не е изискуемо, предвид приетите за доказани факти, че към момента на подписване на протокола тази страна не е изпълнила насрещното си задължение за доставка на царевица. Изследвайки волеизявленията на страните решаващият състав е формирал извод, че протоколът за прихващане не е породил действие, тъй като за „Б.-91“ ООД не само към момента на изявленията, но и впоследствие не възникнало задължение за плащане на цена поради прекратяване на правоотношението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

кога именно възниква посоченото постестативно право на кредиторите. Поддържа становището си, че датата на възникване на правото на иск е от съществено значение, защото именно към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, която урежда съществуването на потестативното процесуално право. В тази връзка твърди, че макар моментът на възникване на това право да е централен в решението на първоинстанционния съд, то същият изобщо не е разгледан от въззивния съд в обжалваното решение. Счита за важно в настоящият спор да се изясни коя е приложимата в случая редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН -преди или след изменението от 28.11.2014г. Касаторът счита, че приложимата редакция е тази след изменения, тъй като макар разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗБН да имала материалноправен характер, то ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба били с процесуалноправен характер, доколкото същите представлявали правни норми, които уреждат правото на предявяване на отменителен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност. В допълнение счита, че следва да се отчита и момента на възникване на фигурата на кредиторите на несъстоятелността в производството по банкова несъстоятелност, чийто субституент е синдикът. Поддържа, че до датата на решението по чл. 13 ЗБН не съществуват „кредитори на несъстоятелността, а единствено лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, респ. лица привнесли разноски в производството по несъстоятелност. Едва с постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, с решение №******г. по т. д.№7549/2014г. на СГС, тези лица придобиват ново качеството кредитори на несъстоятелността. Горното означавало, че обективно, преди датата на постановяване решението по чл. 13 ЗБН за откриване на производството по несъстоятелност, не би могло да възникне, респ. да бъде упражнено, потестативното право по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото преди този момент в правния мир не съществува нито фигурата на синдика, нито фигурата на кредиторите на несъстоятелността; не е съществувала и маса на несъстоятелността. Следователно, с оглед на обстоятелството, че преди 22.04.2015г. обективно в правния мир не са съществували нито маса на несъстоятелността, респ. лица, които да имат качеството на нейни кредитори, нито фигурата на синдика, а същите се появяват едва с постановяване на решението за обявяване на банката в несъстоятелност, то следователно именно към тази дата следвало, да бъде извършвана преценката за това коя е приложимата редакция нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Тази дата - 22.04.2015г., била първата възможна дата за упражняване на потестативното право на иск, защото именно към нея то е възникнало и именно от този момент започвало да тече преклузивният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН. В допълнение сочи, че именно поради тази причина основание за извършване на процесните прихващания не е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, а тази на чл. 103 ЗЗД. С оглед на изложеното, счита за неправилен и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че при прилагане на чл. 59, ал. 5 ЗБН, релевантната редакция на посочената разпоредба следва да бъде обусловена единствено от момента на извършване на процесното прихващане. При условие на евентуалност, че се приеме за приложима редакцията преди изменението от 28.11.2014г., счита, че в този случай процесните прихващания, следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката. В тази връзка излага, че употребеният от законодателя термин длъжника визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството „кредитор“. Претендира присъждане на разноските във всички съдебни инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че при постановяването на решението си въззивният съд се е отклонил от разрешенията, дадени в ТР №1/08.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №222/06.04.2017г. по т. д.№425/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №134/30.12.2013г. по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №212/01.02.12г. по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС/; 5. Под знание за неплатежоспособност следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката в това число за отрицателната й капитализация?; 6. При извършване на преценка за наличие на знание, съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане?Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН?Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 7. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено с доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане?Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на петия въпрос се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК. По отношение на шестия въпрос се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриване на производството по несъстоятелност или на по-ранен етап. 2. Допустимо ли е при тълкуване на понятието длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия. При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон. Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване. 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства. Спрямо първите два въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо третия – че е налице селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право