1. Може ли предвидената в чл. 15, ал. 3 ТЗ солидарна отговорност да бъде поставена в зависимост от други фактори, при наличие на фактите, посочени в хипотезата на правната норма. 2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ за солидарността при наличие на изрично съгласие на кредитора след прехвърлянето на търговското предприятие, кредитите да се обслужват от разплащателната сметка на приобретателя. 3. След прехвърлянето на търговското предприятие прехвърлителят остава ли носител на правата и задълженията. 4. Изричното съгласие на кредитора за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД следва ли да е извършено с изричен акт, облечен в някаква форма или може да бъде всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението и манифестирането на такава воля от кредитора пречка ли е за последващо оттегляне. 5. При прехвърляне на търговско предприятие, ипотекарните длъжници като трети задължени лица, обезпечили задължения на прехвърлителя, възникнали преди прехвърляне на предприятието, следвало ли е да дадат своето изрично съгласие, даденото от тях обезпечение да служи и за новия длъжник приобретател на търговското предприятие, респективно даденото от тях обезпечение дадено ли е с оглед на личността на длъжника. 6. Съгласието имотите да служат за обезпечение и на новия длъжник следва ли да бъде дадено на кредитора в нотариална форма и необходимо ли е вписването на съгласието им в имотния регистър за запазване действието на ипотечното задължение.