е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или в противоречие с актове на КС на РБ или Съда на ЕС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като в тези случаи следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове аргументи и изложи съображения за това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика, поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.