чл. 10, ал. 3 ЗЗД

е: дали към 7.11.2019г. са били налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, съобразявайки т. 16.1 от сключения договор, съгласно която предсрочната изискуемост настъпва с неплащане на една дължима вноска. За тази цел е изследвал – по какъв начин са уговорени месечните вноски и дали е имало неиздължени такива. Решаващият му извод е, че размерът на вземанията се определя по изготвеният към датата на сключване на договора погасителен план, включващ и договорена възнаградителна лихва от 8.7%. В мотивите е посочено, че от заключението на приетата експертиза не се установява банката да е приложила възможността по чл. 4.1а за увеличаване на ГЛП, а с предложеният нов погасителен план, го е намалила. Въззивният съд е приел, че ответниците са внесли по кредита общо сумата от 74 551.31лв., която покрива вноските до 5.02.2017г. и частично вноската за м.03.2017г./до 370.14лв./. Въз основа на това е дал положителен отговор на въпроса, приемайки, че към 7.11.2019г., датата на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост. Въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ответниците с отговора възражение за неравноправност на клаузата за определяне на дължимите лихви, а общо е посочил, че поради липсата на постигната договорка, не следва да се цени приетото заключение на допълнителната експертиза, която е отчела намаляването за процесния период на индекса SOFIBOR. Позовавайки се на т. 2 ТР №3/27.03.2019г. по т. д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС /че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост е в размер на непогасеният остатък от предоставената сума като главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост и преценявайки, че забавата плащанията е от м.03.2017г., а предсрочната изискуемост обявена на 7.11.2019г., е преценил като основателни претенциите за главница от 62 630.49лв., ведно със законната лихва от 14.08.2020г. /датата на предявяване на иска/ и 1 516.05лв., възнаградителна лихва. Присъдена е и законната лихва за периода от 8.11.2019г. до 14.08.2020г. в размер на 4 854.52лв. Като нищожни въззивният съд е преценил клаузите по т. 4.2 и т. 4.3 от сключения договор поради неясния им характер и като е счел, че предвиждат припокриващи се санкционни лихви /неустойки/, който се начисляват върху лихви. Налице е анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който допустим само в отношения между търговци, каквито ответниците не са. Отделно е счел, че са нищожни и поради противоречие с добрите нрави.

1. „Уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, нищожни ли са на основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, и налице ли е анатоцизъм“; 2. „Таксите по своя характер не са лихви, поради което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви, следва ли съдът да приложи погасителната давност с решението по релевирано с отговора на исковата молба възражение?“; 3. „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и преструктурирането по чл. 13 Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД, следва ли съдът да се произнесе по релевираната нищожност чл. 26 ЗЗД приет обратното с решението неоснователност релевирани с отговора на исковата молба и с въззивната жалба възражения?“; 4. „Дали съдилищата са длъжни служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка в потребителски договор?“ и 5. „Неравноправни ли са клаузите в договор за банков кредит, в които банката отпуска и се усвоява от клиента кредит в левовата равностойност на определена сума в швейцарски франкове, а се задължава клиентът да погасява в друга валута/в швейцарски франкове/, която банката му продава по курса за деня и в която всички вреди от валутните промени и валутния риск са възложени в тежест само на потребителя?“. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, което обосновава с доводите, изложени по - горе за недопустимост на обжалвания акт. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли съдът да вземе предвид настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, когато предпоставките за настъпване на същата са настъпили в хода на съдебното дирене, като в исковата молба и с оглед изложените в хода на исковия процес твърдения (включително начина, по който претендираните суми са индивидуализирани), ищецът изразява недвусмисленото си желание да счита кредита за предсрочно изискуем, и има ли значението на покана за обявяване на задълженията по договор за банков кредит за предсрочно изискуеми съдържащото се в исковата молба изявление на кредитора, че претендираните суми са именно предсрочно изискуеми, като същите не се претендират и не са индивидуализирани като отделни погасителни вноски, а като глобална сума?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Уговорката в допълнителното споразумение към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Уговорката в допълнителното споразумение към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?

Относно приложението на критериите на чл. 20 от ЗЗД.

Когато предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за кои неплатени падежирали вноски по това съглашение може да се уважи претенцията?

Относно правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба.

Може ли в установителното производство по чл. 422 ГПК /образувано след подадено възражение след издадени заповед и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК/ обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от отговора на исковата молба и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД и допустима ли е при действието на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр.38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр.40/30.05.2014 г.) уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница?

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Приложимо ли е изключението на чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗЗП в случаите, когато в договор за кредит не е уговорен механизъм за определяне и промяна на приложимия лихвен процент?
Нищожно ли е допълнително споразумение, подписано въз основа на нищожни клаузи съобразно чл. 366 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?