поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обосновава, че е недопустимо съдът да приеме за първи път факти, за установяването на които не е вменена от първата инстанция доказателствена тежест - да разшири предмета на доказване извън очертания с доклада. Поддържа, че първоинстанционният съд е сезиран с искане за нищожност на три основания, не е бил сезиран с искане за нищожност поради липса на съгласие; елементите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД не са били предмет на изследване; въззивният съд е извел правната квалификация по пътя на съдебното дирене; недопустимо се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран; обсъдил е изборно само част от доказателствата и е постановил акта при непълнота на доказателствата; не се е обосновал защо не е съобразил възражението за пререшаемост на правния спор с оглед Решението по гр. д.№1293/2003 г. на РС - Благоевград с предмет нищожност на Анекса от 30.07.1991 г. и Анекса от 31.08.1991 г. поради липса на автентичност и антидатиране на подписа, поради което съдът е бил задължен да се произнесе по валидността на подписа и от гледна точка на представителната власт, изследвайки въпроса за антидатирането и за правната възможност лицето да изявява валидна воля. Излага подробни съображения за решен материалноправен въпрос: изменено ли е облигационното правоотношение, създадено с договора за наем, по силата на Анекса от 30.07.1991 г.- въпрос, решаван противоречиво от съдилищата - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които обосновава с обсъждане на договора за наем и Анекса от 30.07.1001 г.; с правоприемството след прекратяване на ДФ „П. експрес; с довод за продължаване с конклудентни действия на наемното правоотношение; с довод за недопустимост на решението на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Иска решението да се обезсили, като недопустимо и да се прекрати производството по делото или решението да се отмени и искът да се отхвърли.