е поставен на плоскостта на твърденията на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по невъведени от ответниците възражения за нищожност на клауза от договора и за изтекла погасителна давност. Следва да се посочи обаче, че изрично в отговора на исковата молба, ответникът Б. А. Б. е направил възражения за изтекла погасителна давност на вземанията на банката ищеца, а от друга страна срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не е давностен, както се предпоставя с посочения въпрос, а е краен и преклузивен, като за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство - за разлика от давностните, преклузивните срокове се прилагат от съда служебно /т. 4б от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по т. д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Също така съгласно разясненията в тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по т. д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката /както е било и в процесния случай с разпоредбата на чл. 14, буква е от процесния договор за кредит/.