1/ При позоваване в процеса на извършено извън / преди процеса възражение за прихващане, длъжен ли е съдът да се произнесе по основанието и размера на активното вземане и на ефекта на прихващането, ако активното вземане е оспорено? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение по гр. д.№61323/2016 г. на ІV г. о. на ВКС; 2/ Към кой момент настъпва ликвидността на активното вземане при направено възражение за прихващане, когато изявлението за прихващане е направено извън / преди процеса, в случай че насрещната страна по спора е оспорила размера на активното вземане? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза и със същото решение на състав на ВКС; 3/ Има ли разлика в материалноправните предпоставки за извършване на прихващане, когато: а/ изявлението за прихващане се отправя извън процеса и страната се позовава на него в процеса, като процесуално средство за защита и б/ изявлението за прихващане се отправя с отговора на исковата молба / т. е. в рамките на висящ процес /? – обосноваването на допълнителния селективен критерий е идентично с това по предните два въпроса; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения на състави на ВКС по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК: по гр. д.№3457/2018 г. на ІV г. о., гр. д.№4265/2014 г. на ІV г. о. и гр. д.№3700/2013 г. на І г. о. на ВКС; 5/ Какво е съдържанието и значението на понятието „ликвидност„ по смисъла на чл. 103 ЗЗД? – въпросът обосноваван с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като касаторът изхожда от съществуването на множество становища в теорията и практиката, които излага: „ ликвидност като съдебна установеност на вземането ", „ликвидност като безспорност на вземането „ ,“ ликвидност като безспорна установеност по основание и размер „ ,“ ликвидност като установеност по основание и размер“, „ликвидност като лесна установимост на вземането“, „ликвидност като изискване насрещните вземания да съществуват реално в правния мир, т. е. да са налице фактите от които те произтичат „ . Касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение, която обосновава с довода си за съществено процесуално нарушение на съда, граничещо с отказ за правосъдие, предвид неразглеждане съществуването на противопоставените с извънсъдебното възражение за прихващане вземания на ищеца от ответното дружество, а също и с кредитирането от съда на оспорване от ответника на активното вземане на ищеца, основано на обстоятелства, съставляващи злоупотреба с право / коментирана по-горе /.