е постановено влязло в сила решение по гр. дело №974/1993 г. на Врачанския окръжен съд и последващ съдебен контрол върху наличието на предпоставките за реституиране на имота е недопустим. По делото не се спори, че имотът продължава да се използва за обществени нужди. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (в редакцията му от 1992 г. до 1999 г.), при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, изземването на тези имоти става по реда на чл. 16 ЗДС в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. Доказателства за актуване на отстъпените в обезщетение жилища като държавни /съответно общински/ и за тяхното изземване не се представят. Установява се обаче, че още преди подаване на молбата за отмяна на отчуждаването И. И. и неговата съпруга са се разпоредили с полученото от тях в обезщетение жилище в полза на сина си – ищецът Р. И.. Във въззивната жалба се твърди, че към влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването имотите, с които са били обезщетени И. И. и Ф. И., са били в патримониума на наследниците на И. И. и това не е било основание за незавършване на фактическите състави на реституцията. В съдебната практика последователно и непротиворечиво се възприема тезата, че понеже съгласно ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. собствеността се възстановява не по силата на закона, а по искане на правоимащите граждани, тяхно е правото да преценят дали да поискат отмяна на отчуждаването и да получат само това, което е останало от отчуждения имот или да запазят полученото имотно обезщетение, както и дали е по-благоприятно за тях да възстановят собствеността си върху отчуждения имот, като върнат всичко, получено като обезщетение. Обстоятелството, че е заплатена разликата между стойността на отчуждения имот и имотите, получени като обезщетение, не трансформира имотното обезщетение в парично. Също така последователно се приема, че изискването на чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. има за цел да осигури възстановяване на собствеността на Държавата /съответно на общината - след изменението на закона от 1999 г./ върху отстъпеното имотно обезщетение. Поради това полученият като обезщетение имот следва да се намира в патримониума на молителя не само към датата на подаването на искането за отмяна на отчуждаването, а и към датата на възстановяване на собствеността. В случая полученият в обезщетение апартамент №109 от И. И. към датата, когато самият той е подал искане за отмяна на отчуждаването, вече е бил отчужден в полза на сина му Р. И.. В цитираната по-горе кореспонденция, водена между ищеца и неговия брат от една страна и Държавата/общината от друга, Р. И. е изразявал съгласие да върне апартамент №109. В исковата молба обаче се твърди, че „тези жилища са продадени от мен и брат ми на трети лица, като след излизане на съдебното решение по отношение на тях не са предприети никакви процедури по връщането им от страна на Община – Враца.“.