са решени в противоречие с практиката на ВКС.2. Може ли да се приеме, че е налице обедняване на ищеца, изразяващо се в пропуснатите от него наемоподобни доходи при отдаване на имота под наем, без да се изследва и докаже от ищеца този сигурен пропуск в увеличаване на неговия актив, чиито именно пропуск представлява неговото обедняване? Кои са обективните факти, отчитайки особеностите на конкретния случай и може да се направи обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна и как следва да се установи? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Постановеното решение е в противоречие с т. р. №1/2013 г. по т. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за ролята на въззивната инстанция, като решаваща такава, относно задълженията на въззивната инстанция. Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 4. Относно определяне размера на обезщетението при предявен иск по чл. 59 ЗЗД – следва ли въззивната инстанция служебно да извърши проверка на правилността на определения от първостепенния съд размер на обезщетението, след като има наведени във въззивната жалба доводи в тази насока? 5. По приложение разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЗД при претенция по чл. 59 ЗЗД – какво е задължението на въззивната инстанция при проверка правилността на първостепенното решение, когато първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ГПК – какво е задължението на въззивната инстанция при проверка правилността на първостепенното решение, когато първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ГПК? Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 6. Може ли въззивната инстанция да приеме за доказан искът по чл. 59 ЗЗД относно един от елементите на чл. 59 ЗЗД – ползване на чужд имот въз основа на гласни доказателства. При преценката на гласни доказателства съдът длъжен ли е да посочи съображения, защо и може ли само въз основа на това/гласните доказателства/ да приеме, че е налице доказаност на предявените искове и без да е обсъден в съвкупност целият доказателствен материал. Въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Като основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.