а/ в тежест на ищеца ли е при оспорване, направено от ответника, да докаже, че имотът е придобит от собственик; б/ следва ли страната, която се позовава на деривативен способ за придобиване на права, да докаже и собствеността на своя праводател и може ли да ползва за това представения и оспорен нотариален акт; в/ в случай че и противната страна противопоставя права, установени с нотариален акт, разпростира ли се доказателствената сила на нотариалния акт относно обстоятелството, че имотът е купен от собственик или страната следва да докаже правото на собственост на праводателя; г/ правилно ли въззивният съд е приел, че ищецът доказва придобивното основание единствено с представянето на оспорения нотариален акт в случай че и ответникът разполага с нотариален акт; следва ли в случай че и двете страни разполагат с нотариален акт, ищецът да установи придобиването на правото на собственост до възникнал оригинерен способ; втора група въпроси: а/ основателно ли е направеното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност; б/ владяла ли е ответницата процесния имот в продължение на 10 години и демонстрирала ли е това владение на ищците; в/ имала ли е ответницата animus и corpus върху процесния имот; г/ извършила ли е ответницата действия, които могат да установят владение; д/ достатъчно ли е засаждането на трайни насаждения, за да се приеме, че дадено лице е осъществявало върху даден имот фактическа власт с анимус за своене; правят ли тези действия владението явно; е/ правилна ли е комплексната преценка на въззивния съд за това дали е упражнявана фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерение за своене; правилно ли са интерпретирани свидетелските показания; ж/ когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, необходимо ли е да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене. Посочва се, че по първата група въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с тълкувателно решение №******г. по т. д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение №107/31.07.2018 г. по гр. д. №3540/2018 г. на ВКС, първо г. о., решение №157/19.06.2013 г. по гр. д. №103/2012 г. на ВКС, първо г. о., решение №128/12.01.2018 г. по гр. д. №412/2017 г. на ВКС, второ г. о. По втората група въпроси се сочи противоречие с решение №60108/22.11.2021 г. по гр. д. №3534/2020 г. на ВКС, второ г. о., решение №161/23.01.2019 г. по гр. д. №4894/2017 г. на ВКС, първо г. о., решение №262/29.11.2011 г. по гр. д. №342/2011 г. на ВКС, второ г. о. и решение №6/22.01.2010 г. по гр. д. №2760/2008 г. на ВКС, второ г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.