са формулирани както следва: „Прекратява ли се мандата на действащия ректор на висшето училище с назначаване на временно изпълняващ длъжността ректор от страна на министъра на образованието и науката по реда на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. д ЗВО?“; „Какъв е характера на нормата на чл. 35 ЗВО и изчерпателно ли са изброени там основанията за предсрочно прекратяване на мандата на ректора или други норми на ЗВО /конкретно чл. 10, ал. 2, т. 6, б. г ЗВО/ също съдържат такива основания?“. Страната от личното трудово досие на ищеца е извела, че сключените с него трудови договори не съответстват на правната регламентация на трудовите отношения на членовете на академичния състав, и също така лаконично е заявила, че какъв бил действителния статут на Р. В. като член на академичния състав, можело да бъде преценено единствено, след като съдът даде отговор на следните въпроси, по които липсвала съдебна практика: „Императивно или диспозитивно е правилото на чл. 29, ал. 2 ЗВО относно изискването за оформянето на трудовото отношение на заемащите длъжността „ректор“ на висшите училища чрез допълнителни споразумения. към основния трудов договор по чл. 119 и чл. 107 Кодекса на труда?; „Какъв е характера на трудовите правоотношения и административния статут на лицата, членове на академичния състав на висшите училища, които са страна по успешно приключили административни процедура за заемане на академичните длъжности главен асистент“, доцент“, „професор“, но спрямо които не са сключени съответните трудови договори или анекси към съществуващите трудови договори?“. Страната лаконично е заявила, че работодателската компетентност на подписалата заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била оспорена от ищеца пред Върховния административен съд, поради което тя не представлява влязъл в законна сила административен акт във връзка, с което е поставил процесуалният въпрос: „Налице ли е преюдициална връзка между висящ административно-правен спор за оспорване законосъобразността на заповедта на Министъра на образованието и науката за назначаване на временно изпълняващ длъжността ректор по реда на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. г ЗВО и последващия гражданскоправен спор за оспорване законосъобразността на издадената от назначения Вр ид ректор заповед за прекратяване на основания трудов договор на заемалия преди това длъжността „ректор“, която да обосновава спиране на гражданското съдопроизводство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“. Страната е поставила и следните въпроси: „Какво е съотношението между плагиатство по смисъла на пар. 1, т. 7 ДР ЗРАСРБ и дисциплинарните нарушения по смисъла на КТ, и задължен ли е работодателят /висшето училище/ да провежда собствена процедура по установяване на дисциплинарно нарушение /плагиатство/ по реда на КТ при наличие на констатирани на същото от външен за висшето училище орган“; Какво е съотношението на правните норми на чл. 58, ал. 2, т. 4 ЗВО и чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ, имащи идентично съдържание и предвиждащи освобождаване на членовете на академичния състав при доказано по съответния ред плагиатство в научните трудове и доколко едновременното им посочване в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение я прави незаконосъобразна; „Какви са правомощията на съда при контрола на заповедите за прекратяване на трудовите отношения на академичния състав по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ и чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО и може ли съдът да прави различни фактически констатации от експертния орган, установил плагиатството или проверката от негова страна или се ограничава единствено до проверка законосъобразността на процедурата, по която плагиатството е установено“. Страната е заявила неправилност на приетото по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, посочила е основание по „чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. трето ГПК“ и е поставила въпросът: „Налице ли е обусловеност между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - при признаване на уволнението за незаконно, възстановява ли се положението преди уволнението по отношение на длъжността посочена в акта на работодателя, с която е било прекратено трудовото правоотношение или може да бъде възстановен на друга длъжност, т. е. от съдържанието на уволнителната заповед ли се преценява основанията за прекратяване на трудовия договор и следва ли да е налице идентичност между длъжността, от която съобразно уволнителната заповед работникът е бил уволнен и длъжността, на която е възстановен съобразно съдебното решение?“. Поддържано е, че съдът бил отговорил отрицателно на този въпрос, което било в отклонение от възприетите в ТР №******г. на ОСГК на ВКС, с което било прието, че възстановяване означава отново установяване на съществувалото преди това трудово правоотношение. Страната е изброила и множество решения на ВКС. В случай, че настоящият състав не приемел аргументите по чл. 280, ал. 1 ГПК, то страната е поддържала и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като в тази насока твърди, че била налице очевидна неправилност, тъй като Р. В. не бил възстановен на длъжността в уволнителната заповед, а на друга длъжност „ректор“, която не присъствала в тази заповед. Лаконично касаторът е изложил разбирането си за очевидна неправилност. Изложени са съображения, които според жалбоподателя представлявали основания за процесуална недопустимост на въззивното решение, а именно, че съдът се бил произнесъл по твърдения в исковата молба, че ищецът заемал длъжността „ректор“ а не „професор“. В тази връзка е поставен следният въпрос: „Следва ли съдът да определи предмета на делото, в това число да признае за безспорни факти, въз основа на обстоятелства, които не се твърдяни от ищеца?“. Заявила е, че съдът бил дал отрицателен отговор на този въпрос, в отклонение с приетото в решение по гр. дело №5673/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., поради което следвало да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или „съответно по служебен почин на основание чл. 280, ал. 2 ГПК“.