по чл. 280, ал. 1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това същите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, или произнасянето на касационния съд по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая са налице. Именно защото съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН основен принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съделител да получи своя дял в натура, в производството по извършване на делбата съдът е длъжен служебно да изследва възможната поделяемост на делбения имот по начин, съобразно който всеки съделител да получи реален дял съобразно правата си, при което да процедира съобразно предвиденото в чл. 201 ЗУТ. Както е възприето в Решение №224/21.11.2016 г. по гр. д.№2378/2016 г. на І г. о., публичната продан по е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем, тъй като основополагащ за делбата е принципът за получаване на реален дял. В конкретния случай, доколкото по делото е установена техническа възможност за разделяне на процесния УПИ на два урегулирани поземлени имота и съделителите са две групи, постановеното от въззивния съд, при което делбата е извършена по реда на чл. 348 ГПК се явява в противоречие с практиката на ВКС /Решение №368/2010 от 17.01.2011 г. по гр. д.№851/2009 г. на ІІ г. о., Решение №20 от 06.02.2015 г. по гр. д.№4692/2014 г. на І г. о./, което обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.