1. Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; 2. Длъжен ли е съдът да прецени заключението наред с другите данни по делото и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата сам до допусне нова експертиза; 3. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила; 4. Може ли да се приеме, че преустройство, извършено в имота на ответника по иска по чл. 109 ЗС, в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ, представлява нарушение, от което е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем; 5. Следва ли да има съответствие между търсената защита по чл. 109 ЗС и вида на нарушението, когато с постигането на защитата по чл. 109 ЗС се нарушава правната сфера на нарушителя до степен, че се ограничава упражняването на неговото право на собственост; Следва ли да има съответствие между търсената защита по чл. 109 ЗС и вида на нарушението; 6. Дали е адекватна защитата на собствеността по чл. 109 ЗС, с която се цели установяване на действие/състояние, извършено в имота на ответника в нарушение на едни правни норми и в съответствие с други правни норми; 7. Дали е адекватна защитата на собствеността по чл. 109 ЗС, с която се цели премахване на преустройство, извършено в имота на ответника в нарушение на забраната по чл. 40, ал. 2 ЗУТ и в изпълнение на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 8. При иск по чл. 109 ЗС представлява ли неоснователно действие преустройство, извършено в имота на ответника в нарушение на забраната по чл. 40, ал. 2 ЗУТ и в изпълнение на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 9. Нормата на чл. 40, ал. 2 ЗУТ има ли характер на строителна и/или санитарно-хигиенна норма (по смисъла на Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№4/2015г. на ВКС, ОСГК), като установена в закона единствено с оглед осигуряване на възможността за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение и за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.