чл. 40 ал. 1 ЗУТ

не се открива противоречие с Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК и посочените Решение №91/21.04.2016г. по гр. д. №4497/2015г. на ІІІ г. о, Решение №102/25.11.2016г. по гр. д. №1055/2016г. на ІІІ г. о. и Решение №218 от 02.01.2019г. по гр. д. №2033/2018г. на ІІІ г. о. От една страна сочените от касатора оплаквания, обосноваващи въпроса, са твърде общи: за липса на отговор на възраженията в жалбата (непосочено кои), за липса на преценка на относимите доказателства (непосочено кои) и игнориране на техническата документация на строежа, за непроследяване хронологията на извършените сделки с обекти в жилищната сграда, водещи до възникване на етажна собственост, момента на преустройство на общи части в жилище и изискванията на действащия благоустройствен закон. От друга страна, видно от мотивите на съда, че е даден изричен отговор на възраженията на ищеца-въззивник, като включително е изтъкната вътрешната противоречивост на тезите му; също така съдът е извършил преценка на доказателствата. Вярно е, че не е проследена цялата хронология на сделките, каквато се съдържа в първоинстанционното решение, но съдът правилно е установил, че ищецът е собственик понастоящем на първия и втория етаж, а от значение за спора е дали приземието е самостоятелен обект и оттам дали ответниците са негови собственици по силата на сделката от 1985г. Именно този спор съдът е разрешил като е изложил свои мотиви защо не възприема изводите на две от вещите лица, а възприема мнението на третото вещо лице, че приземният етаж е жилище и отговаря на изискванията за такова. Следва да се отбележи, че според съда приземният етаж е жилище от самото начало, а не е станало такова по-късно в резултат на някакво преустройство на общи части, както е поставен въпроса на касатора. Данни, че приземният етаж се използва за живеене се съдържат и в самата сделка от 1985г., с която продавачът си е запазил право на ползване на една стая в приземието. Предвид изложеното не може да се допусне касационно обжалване по този въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Веселка Марева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

пар. 16 ПР ЗУТ, чл. 109 ЗС, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 40 ал. 1 ЗУТ

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; 2. Длъжен ли е съдът да прецени заключението наред с другите данни по делото и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата сам до допусне нова експертиза; 3. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила; 4. Може ли да се приеме, че преустройство, извършено в имота на ответника по иска по чл. 109 ЗС, в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ, представлява нарушение, от което е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем; 5. Следва ли да има съответствие между търсената защита по чл. 109 ЗС и вида на нарушението, когато с постигането на защитата по чл. 109 ЗС се нарушава правната сфера на нарушителя до степен, че се ограничава упражняването на неговото право на собственост; Следва ли да има съответствие между търсената защита по чл. 109 ЗС и вида на нарушението; 6. Дали е адекватна защитата на собствеността по чл. 109 ЗС, с която се цели установяване на действие/състояние, извършено в имота на ответника в нарушение на едни правни норми и в съответствие с други правни норми; 7. Дали е адекватна защитата на собствеността по чл. 109 ЗС, с която се цели премахване на преустройство, извършено в имота на ответника в нарушение на забраната по чл. 40, ал. 2 ЗУТ и в изпълнение на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 8. При иск по чл. 109 ЗС представлява ли неоснователно действие преустройство, извършено в имота на ответника в нарушение на забраната по чл. 40, ал. 2 ЗУТ и в изпълнение на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 9. Нормата на чл. 40, ал. 2 ЗУТ има ли характер на строителна и/или санитарно-хигиенна норма (по смисъла на Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№4/2015г. на ВКС, ОСГК), като установена в закона единствено с оглед осигуряване на възможността за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение и за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вещно право | Граждански процес | Съдебна делба

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №/..2024 по дело №/2023

Какъв е начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти в решението по допускане на делбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вещно право | Недействителност | Неоснователно обогатяване | Нищожност | Облигационно право

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Решение №/..2024 по дело №/2022

Дали когато реална част от жилищна сграда не е фактически обособена като жилище, но е възможно да бъде обособена като самостоятелен обект с това предназначение, предварителният договор за нейната продажба е нищожен поради невъзможен предмет?
За задължението на съда да уведоми страните в случаите когато възнамерява да се произнесе служебно по нищожността на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор, като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства, както и за задължението му да събере служебно доказателства, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивната материалноправна норма.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Десислава Попколева

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 202 ЗУТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 40 ал. 1 ЗУТ, чл. 40 ЗУТ, чл. 5 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 93 ал. 2 ЗЗД

Определение №/..2023 по дело №/2023

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. може ли да се придобие по давност обект от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на складово помещение и светла височина; 2. към кой момент се установява съответствието със строителните правила и нормативи; 3. може ли да се придобива по давност реално обособена част от сграда, доколкото не е налице одобрен архитектурен проект за разделяне, отделяне и обособяване на тези части в самостоятелен обект на правото на собственост.; 4. какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивния съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор; 5. длъжен ли е съдът да съобщи на страните служебно известните му обстоятелства, които е взел предвид в решението по делото; 6. следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор на същите; 7. длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; 8. в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворени изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №/..2023 по дело №/2021

Дали при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дадени от експерти в хода на делото, съдът трябва да обсъди всяко от заключенията и да прецени съответствието му с другите събрани по делото доказателства, като изложи аргументи кое кредитира, защо и по какви причини не възприема останалите? (По иск с правно основание чл. 108 ЗС с искане да се признае за установено, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба на таванско помещение, съставляващо принадлежност към собственото жилище на ищеца и за предаване на владението му)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Гергана Никова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 40 ал. 1 ЗУТ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 81 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2023

относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания и доводите в отговора на същата, както и да изложи собствени мотиви по предмета на спора. Според касатора били игнорирани показанията на разпитаните по делото свидетели, че В. Н. първоначално решил да продава своята идеална част от процесния имот, като Р. Г. поискал да го купи, но ответникът се отказал от продажбата, а едва много по-късно същият разбрал, че идеалната част е продадена на ответницата К.. Била игнорирана още приетата СТЕ, в която вещото лице дава заключение, че северозападната част от сградата, обособена като апартамент с площ 40 кв. м., не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Това обосновавало противоречие с т. 1, т. 2 и т. 3 ТР №1 от 19.12.2013 год. по тълк. д. №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и с трайно установената практика на ВКС в решение №55 от 03.04.2014 год. по т. д. №1245/2013 год., I т. о., решение №263/24.06.2015 год. по т. д. №3734/2013 год., I т. о., решение №111 от 03.11.2015 год. по т. д. №1544/2014 год., II т. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

II-ро отделение, Гражданска колегия

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 40 ал. 1 ЗУТ

Определение №/..2023 по дело №/2022

Вещно право | Недействителност | Неоснователно обогатяване | Нищожност | Облигационно право

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Десислава Попколева

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 40 ал. 1 ЗУТ, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 93 ал. 2 ЗЗД

Определение №/..2023 по дело №/2023

касаторът счита, че е налице противоречие с решение №207 от 16.06.2011 г. по гр. д.№867/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №81 от 04.04.2014 г. по гр. д.№5556/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №26/23.02.2017 г. по гр. д.№3024/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №1368 от 03.12.2008 г. по гр. д.№4834/2007 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №300 от 15.04.2014 г. по гр. д.№4521/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №95/24.06.2015 г. по гр. д.№524/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о., т. 1 Тълкувателно решение №34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС, т. 1 и т. 2 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №111 от 03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №/..2023 по дело №/2022

Предстои добавяне

се отнася до конкретни факти по настоящия спор. Кога започва владение върху конкретен обект на собственост е конкретен въпрос, зависещ от фактите по делото, поради което по него не може да бъде уеднаквена съдебната практика. Следва само да се посочи, че в теорията и в съдебната практика е безспорно, че с констативен нот. акт, независимо дали е издаден въз основа на документи по чл. 587, ал. 1 ГПК или въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК, само се установява съществуващо право на собственост, а не се създава вещно право. Този акт няма конститутивно действие /с изключение на нот. акт по чл. 32, ал. 2 ЗЖСК, какъвто не е настоящия случай/. В този смисъл са ТР №178/1986 г. на ОСГК на ВС и ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, първият въпрос не определя изхода от спора, а предвид наличието на съдебна практика, изясняваща характера на констативният нот. акт, не е налице наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.