когато в делбен процес е приложено становище по чл. 201, ал. 1 ЗУТ, съдът задължен ли е да приведе в ход процедурата по чл. 201, ал. 3 ЗУТ или може да я игнорира, като се позове на заключение на експертиза относно неподеляемост на допуснатия до делба имот? Въпросът не е свързан с тълкуване и прилагане на конкретна норма Закона за устройство на територията, а е част от по-общия въпрос дали съдът е длъжен при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички събрани по делото доказателства /включително заключения на експертизи и становища по чл. 201, ал. 1 ЗУТ/ и дали когато констатира противоречие между тези доказателства, може да приеме едни и да отхвърли /да не кредитира/ други. Този по-общ въпрос е свързан с прилагането и тълкуването на разпоредбата на чл. 201, ал. 5 ЗУТ /която е ясна в смисъл, че съдът не е длъжен да приема безкритично становището на главния архитект за поделяемост на делбения имот/ и на разпоредбите на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. По приложението на тези процесуалноправни норми има постановена постоянна и непротиворечива съдебна практика- например решение №24/28.01.2010 г. по гр. д.№4744/2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №58 от 13.02.2012 г. по гр. д.№408/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №176/28.05.2011 г. по гр. д.№759/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №65 от 16.07.2010 г. по гр. д.№4216/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д.№3244/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и много други.