1. Следва ли въззивната инстанция в рамките на възложените й от закона правомощия като инстанция по същество, да изложи свои собствени мотиви в съответствие с чл. 272, вр. чл. 273, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК и да подложи на самостоятелна преценка всички доказателства и доводи на страните. 2. Следва ли съдът да приеме за безспорно установен по делото един факт, по който показанията на свидетелите са противоречиви и следва ли в този случай да извърши преценка на всички доказателства, като съпостави гласните с останалите доказателства по делото. 3. Установяването на фактическа власт от възложителя върху изработеното приравнява ли се на приемане то негова страна по смисъла на чл. 264 ЗЗД. 4. Приемането на готовия обект по реда на ЗУТ, приравнява ли се на приемане по смисъла на чл. 264 ЗЗД от поръчващия, т. е. на изрично или мълчаливо изявление, че приема извършената работа за съобразена с договора и в частност приемането на обекта с Акт обр.16, счита ли се за приемане от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД на извършени от изпълнителя конкретни СМР, част от обекта. По отношение на първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо четвърти въпрос, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.