1) при какви условия гражданският съд се произнася по валидността и/или законосъобразността на административни актове, и следва ли от мотивите към решението да следва ясно и недвусмислено, че е извършен инцидентен контрол и конкретното правно основание, водещо до порока на административния акт, и неговият вид – нищожност или унищожаемост; 2) годно ли е да произведе правни последици удостоверение за въвеждане в експлоатация, в случай, че дружеството, осъществило строителен надзор, е било с изтекъл лиценз към датата на издаване на удостоверението; 3) допустимо ли е ново/повторно издаване на удостоверение за въвеждане на жилищна сграда в експлоатация под същия изходящ номер на първоначално издаденото такова, без първото издадено удостоверение да е отменено; 4) от кой момент удостоверението за въвеждане на жилищна сграда в експлоатация поражда правни последици при действието на чл. 217, ал. 1, т. 7 ЗУТ и какви са правните последици на издадено такова, без предходното такова да е отменено или оттеглено; 5) следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства; 6) налице ли е идентитет в правоотношенията между страните по договор за извършване на строителство и продажба на недвижим имот, и договор за покупко-продажба на същия имот в груб строеж, сключен между възложителя по договора за изработка и изпълнителите – физически лица по него, и необходима предпоставка за наличие на идентитет ли е установяването на техническа правоспособност, предвидена в чл. 163 ЗУТ, за ангажиране на отговорността на физически лица като изпълнители по договор за строителство; 7) налице ли е връзка между сключен договор за извършване на строителство и продажба на недвижим имот, и договор за покупко-продажба на същия имот в груб строеж, и следва ли първият договор да се разглежда като обективна даденост по смисъла на ППВС №3/29.03.1973 г.; 8) какво е значението и доказателствената стойност на представените по делото два административни акта, представляващи два броя разрешения за ползване – два идентични документа с идентично съдържание ли са, но с различна дата, или се касае за два различни документа, издадени въз основа на различни предпоставки, съответно пораждащи различни правни последици; 9) кое от двете разрешения за ползване поражда законни правни последици, респ. – от датата на кой документ възниква задължението за заплащане на ответниците, и започва да тече давностният срок за предявяване на вземането от страна на ищците; и 10) излязъл ли е от правомощията си, регламентирани в разпоредбата на чл. 193 ГПК, СГС, откривайки проверка и произнасяйки се по истинността на официален диспозитивен документ – индивидуален административен акт, нарушавайки разпоредбата на чл. 128, ал. 1 АПК. По отношение на така формулираните въпроси, с изключение на петия и седмия, жалбоподателките навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излагат съображения, тези осем въпроса да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на петия, шестия и седмия въпрос жалбоподателките навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че тези три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: петият въпрос – в противоречие с решение №815/15.02.2011 г. по гр. дело №1713/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение №212/01.02.2012 г. по търг. дело №1106/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС; шестият въпрос – в противоречие с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; и седмият въпрос – в противоречие с ППВС №3/29.03.1973 г. и решение №139/17.07.2019 г. по гр. дело №4375/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.