Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 154 ал. 5 ЗУТ

Чл. 154.[…] (5) След издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 , въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.

чл. 154 ал. 5 ЗУТ

Чл. 154.[…] (5) След издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 , въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

как следва да се определи размерът на възнаграждението за допълнително проектиране при прилагане на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, когато между страните са сключвани и други анекси за преработка на проектите за същия обект – на база на цените по тези анекси или на база на Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране („Методиката), приета Камарата на архитектите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Съгласно определението в чл. 38 ЗС, общите части на сграда-етажна собственост обслужват самостоятелните обекти в сградата и предназначението им е да се ползват от всички етажни собственици или само от част от тях, ако има взето решение за това от етажните собственици / чл. 38, ал.2 ЗС/. Затова съдебната практика приема, че иск по чл. 108 ЗС, предявен от етажни собственици против друг етажен собственик за предаване владението върху общи части би бил недопустим. Защитата при препятстван достъп до общи части е чрез негаторният иск за осигуряване на достъп по чл. 109 ЗС. При спор относно това дали част от сградата е обща част или е част от самостоятелен обект на правото на собственост, съдът следва да се произнесе в производството по негаторния иск, като съобрази доказателствата и прецени дали се касае за обща част /по естеството си или по предназначение/, създадена при изграждане на сградата и дали не е извършено преустройство по-късно, в резултат на което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата при спазване на нормативните изисквания за това, предвидено в чл. 185 ЗУТ, ал.2 и ал.3. За изменението на предназначението на законно изграден обект се изисква решение на общото събрание на етажните собственици, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. / чл. 185, ал.2 ЗУТ/. За приобщаване на обща част в сграда - етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда - етажна собственост, се сключва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост и одобрения проект, въз основа на които се издава разрешение за строеж /чл. 185, ал.3 ЗУТ/. При неспазване на тези изисквания не настъпва вещно-транслативен ефект. Съдът е следвало да изследва и въпроса дали промените в сутерена и партерния етаж са станали още преди възникване на етажната собственост в хода на строителството, в който случай ищците не могат да претендират достъп до помещения, които не са възникнали като общи части или след изграждането на сградата по проект са извършени промени и преустройства. Ако след изграждането на сградата са извършени промени в общите части, с които те са променени и преобразувани или присъединени към обекти на ответника, следва да се установи дали това е станало със съгласието на етажните собственици по реда и при спазване изискванията на чл. 185 ЗУТ, ал.2 и 3.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

По определението, направено в чл. 38 ЗС, общите части на сграда-етажна собственост обслужват самостоятелните обекти в сградата и предназначението им е да се ползват от всички. Затова съдебната практика приема, че иск по чл. 108 ЗС, предявен от етажни собственици против друг етажен собственик за предаване владението върху общи части би бил недопустим. Защитата при препятстван достъп до общи части е чрез иск за осигуряване на достъп по чл. 109 ЗС. При спор относно това дали част от сградата е обща част или е част от самостоятелен обект на правото на собственост, съдът следва да се произнесе в производството по негаторния иск, като съобрази доказателствата и прецени дали се касае за обща част /по естеството си или по предназначение/, създадена при изграждане на сградата и дали не е извършено преустройство по-късно, в резултат на което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата при спазване на нормативните изисквания за това - чл. 185 ЗУТ, ал.2 и ал.3 ЗУТ, Изменението на предназначението на законно изграден обект, приобщаването му към друг обект или превръщането му от обща част в самостоятелен обект следва да става със съгласието на собствениците и след одобряването на необходимите проекти за това, а при неспазване на тези изисквания не настъпва вещно-транслативен ефект

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„1. Когато по делото е налице неоспорена експертиза, установяваща стойността на доходи, които имота може да генерира /граждански плодове/, следва ли съдът да изследва фактическите правоотношения по реализиране на граждански плодове /сключени договори/ за всеки един от имотите, за които те се претендират; 2. Ако кредитор/собственик - ищец, претендиращ вреди, не може да ползва лично имота и е лишен от правото си, от което търпи вреди, то следва ли да му се присъждат такива вреди или той следва да докаже единствено наличие на договор с трето лице; 3. За да се породят задълженията на възложителя по чл. 176 ЗУТ, трябва ли да бъде поканен да приеме строежа; 4. Може ли изпълнителят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение (в контекста на неизпълнение на задължението си по чл. 260 ЗЗД да уведоми възложителя за несъответствието на проекта); 5. Предвид това, че възложителят не е знаел, следва ли при констатирани несъответствия между проекта и изграденото изпълнителят да отправи писмена покана до възложителя за предприемане на действия по изменение на проекта; 6. Може ли изпълнителят, на когото е учредено право на строеж и съгласно чл. 161 ЗУТ също се води възложител, да иска изменение на проекта; 7. Може ли да се приеме, че изграждането и въвеждането на обектите в експлоатация представлява реална и основателно очаквана възможност за увеличаване имуществото на собственика, включително и възможността да придобива доходи от вещта. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд неправилно и в противоречие с посочена казуална практика на ВКС, както и с бланкетно позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия въпрос липсва произнасяне, тъй като с въззивната жалба не е направено искане за разпит на поискан още с исковата молба свидетел – строителен предприемач Р. Б.. Въззивният съд е отказал да допусне поисканите с жалбата други свидетели и за установяване на обстоятелства, различни от посочените с исковата молба с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Ето защо повдигнатият въпрос е извън предметната рамка на въззивното дело. Вторият въпрос е неотносим за изхода на делото, тъй като в случая въззивният съд е заменил поради обективни причини едно от вещите лица от състава на тройната техническа експертиза /инженер геодезист/ с друго /строителен инженер/. Изборът на вещо лице само по себе си не е от значение за решаващата воля на съда, след като няма данни за обосновано искане на някоя от страните за участие на специалист – геодизист и при липса на отвод на съответното вещо лице поради некомпетентност. Според приетите при действието на ГПК /1952г./ ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г. и ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Във формираната по прилагане на ГПК /2007г./ практика по чл. 290 ГПК тези указания и разяснения са възприети като незагубили значението си. Въззивното решение е съобразено с посочената съдебна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Решението съдържа мотиви, отразяващи установената от въззивния съд фактическа обстановка и формирани правни изводи. По този въпрос не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е налице неясна правна норма, нито неправилна съдебна практика, която да бъде изоставена поради промяна в законодателството или в обществените отношения, налагащи създаване на нова съдебна практика, В останалата си част изложението касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право