от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия въпрос липсва произнасяне, тъй като с въззивната жалба не е направено искане за разпит на поискан още с исковата молба свидетел – строителен предприемач Р. Б.. Въззивният съд е отказал да допусне поисканите с жалбата други свидетели и за установяване на обстоятелства, различни от посочените с исковата молба с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Ето защо повдигнатият въпрос е извън предметната рамка на въззивното дело. Вторият въпрос е неотносим за изхода на делото, тъй като в случая въззивният съд е заменил поради обективни причини едно от вещите лица от състава на тройната техническа експертиза /инженер геодезист/ с друго /строителен инженер/. Изборът на вещо лице само по себе си не е от значение за решаващата воля на съда, след като няма данни за обосновано искане на някоя от страните за участие на специалист – геодизист и при липса на отвод на съответното вещо лице поради некомпетентност. Според приетите при действието на ГПК /1952г./ ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г. и ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Във формираната по прилагане на ГПК /2007г./ практика по чл. 290 ГПК тези указания и разяснения са възприети като незагубили значението си. Въззивното решение е съобразено с посочената съдебна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Решението съдържа мотиви, отразяващи установената от въззивния съд фактическа обстановка и формирани правни изводи. По този въпрос не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е налице неясна правна норма, нито неправилна съдебна практика, която да бъде изоставена поради промяна в законодателството или в обществените отношения, налагащи създаване на нова съдебна практика, В останалата си част изложението касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.