от компетентност на административен съд, а именно относно законосъобразността на административен акт. От мотивите на въззивното решение не се установява поддържаното от касатора твърдение. Разгледан е иск за неоснователно обогатяване, в обжалвания акт не се съдържа произнасяне по законосъобразността на издадената заповед. Същата е обсъдена с останалите доказателства, без да се третира законосъобразността й. Поради това не е налице и противоречие с разрешенията в ТП №1/20.09.2016 г. на ВАС и ВКС /Тълкувателно постановление №1/20.09.2016 г. по т. дело №1/2015 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС и съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС/. При служебния контрол касационният съд не установява други основания за вероятна недопустимост на решението, предвид наличието на предпоставки за разглеждане на спора по същество – ищецът има право на иск, това право е надлежно упражнено, както и правото на жалба, което е упражнено също така по предвидения в закона ред. Решението е постановено от компетентния орган – въззивен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, спазена е формата на акта, същият е подписан от съдиите, участвали в разглеждането му и обективира ясно съдържание на мотивите и диспозитива. Поради това следва да се приеме, че не се налице данни решението да е нищожно.