се налага изводът, че касационната жалба е основателна. Неправилната преценка на Софийски апелативен съд за правния интерес от иска е довела до обезсилване на допустимо постановено първоинстанционно решение и неправилно десезиране от решаването на спора между страните. С искова молба от 23.10.2014г. ищецът Столична община е предявил отрицателен установителен иск против Министерство на околната среда и водите, че не дължи сумата 1 038 556,69 лв., представляваща финансова корекция по договор №DIR-592113-C001/27.07.2011г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, наложена с писмо с изх. №08-00-1411/11.04.2011г. на директора на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда към МОСВ. Твърди, че била нарушена и приложимата процедура по налагане на финансови корекции, описана в Методологията за определяне на финансовите корекции, приета с ПМС №134/2010г., по – конкретно – чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от Методологията. В случая се касае за гражданско производство, образувано преди 25.12.2015г. по искова молба на бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за отсъствие на нарушение и нередност като основание за налагане на финансова корекция по Оперативна програма „Околна среда. Съгласно пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ този спор подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред по ГПК. Посочената правна норма е приета с пар. 6, ал. 2, б. б Заключителните разпоредби на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./, т. е. след постановяване на въззивното решение, но предвид обстоятелството, че й е придадено обратно действие, същата намира приложение към настоящия случай. Следователно изводът на въззивния съд, че с влизане в сила на ЗУСЕСИФ е прекратена компетентността на общите съдилища да разглеждат предявените искове срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, е неправилен.