се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство. Разпоредбата на т. 8.1 от договора не влиза в колизия с т. 7.1, б. г от същия, в която е предвидено, че договорът се прекратява при едностранно писмено предизвестие от страна на фонда при неизпълнение на задължение по договора от страна на ползвателя, като срокът за предизвестие е 7 дни. Клаузата на т. 7, б. г съдържа изискване за даване на срок за изпълнение, поради което е неприложима при неизпълнение на задължение за продължително действие – в случая да се ползва по предназначение на добития посредством инвестицията актив за конкретен срок от 5 години, съобразно плана, тъй като обективно длъжникът не може да предостави това изпълнение в дадения с предизвестието срок. Съгласно т. 8.1 от договора, волята на страните е вземането за връщане на субсидията да възниква от момента на установяване на нарушението, като включително е налице съгласие от този момент да настъпва и забавата относно плащането на вземането без отправяне на покана за изпълнение, поради което възражението на касаторката, че за съществуването на претендираното вземане е необходимо отправяне на волеизявление за разваляне по т. 7.1, б. г от договора, е неоснователно.