ЗУНК регламентира преоформяне на посочените от него в чл. 1 ЗУНК кредити като задължения към държавата и издаването на д. дългосрочни облигации срещу тези кредити при установени в закона условия. Така формулираният предмет на закона и посоченото в чл. 10, ал. 1 ЗУНК задължение на кредитополучателите да отразят задълженията си за главница след получаване на уведомление от търговските банки дава основание да се приеме, че преоформянето им като задължения към държавата настъпва по силата на закона. Безспорно размерът, падежът, гратисният период и другите елементи на всяко едно конкретно задължение се регламентират чрез сключване на договор между М на финансите, оправомощения от Министерския съвет орган и държавното предприятие, но договорът по чл.12 ЗУНК не е елемент от фактическия му състав. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл.13, ал.1 ЗУНК, според която изискуемостта на вземането на държавата, с което е заменено вземането на банката по необслужвания кредит настъпва с изтичане на шестмесечния гратисен период, визиран в чл.10, ал.2 ЗУНК. С възникване на вземането на държавата към задължените по този закон лица, за последните се поражда задължението да начисляват и плащат лихви върху главниците след настъпване на тяхната изискуемост. Това тълкуване налага извода, че отразеното в процесния договор задължение на “Л” А. към държавата се формира не само от задължението за главница, а включва и редовните лихви върху нея, натрупани след изтеклия шестмесечен гратисен период по чл. 10, ал.2 ЗУНК до датата на сключването му.