в противоречие с практиката на ВКС, а също и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Следва ли поканата за свикване на общото събрание на сдружение с нестопанска цел да съдържа информация по чия инициатива е свикано събранието в случаите, при които последното е свикано по искане на членовете на сдружението? Длъжен ли е управителният съвет на ЮЛНЦ да посочи изрично в поканата за свикване на общо събрание по чия инициатива се свиква то? Съществува ли разлика между орган, който е натоварен с функция по свикване на общо събрание на ЮЛНЦ и орган, оправомощен да инициира свикване на общо събрание на ЮЛНЦ? Фактът, че общо събрание на ЮЛНЦ е свикано от оправомощен орган /управителния съвет/, санира ли допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ, а именно липса на основен реквизит на публикуваната покана - липса на информация по чия инициатива се свиква общо събрание на сдружението? 2/ Липсата на писмени материали за общо събрание на ЮЛНЦ, което осъществява общественополезна дейност, по – специално отчети, доклади и др., които се изисква по закон да бъдат съставени, съставлява ли порок на процедурата по провеждане на общото събрание на сдружението и съответно съставлява ли нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗЮЛНЦ относно правото на информация на членовете на сдружението? Длъжен ли е управителният съвет да предоставя материали, свързани с отчетността на същото сдружение, предмет на разглеждане от ОС, преди и по време на самото ОС, особено в случаите, при които самият управителен съвет е посочил, че такива материали са на разположение на членовете на сдружението? 3/Допустимо ли е уставът на дадено ЮЛНЦ, което осъществява общественополезна дейност, да предвижда различен начин за определяне на квотата на членовете на сдружението, които имат право да инициират свикване на извънредно общо събрание и квотата на членовете, които имат право да присъстват на общо събрание? Допустимо ли е да бъдат включвани допълнителни изисквания и критерии, на които да отговарят клубовете при изпълнение и осъществяване на членствените им права? След като уставът на дадено ЮЛНЦ предвижда допълнителен критерий по отношение на едно основно право – свикване на общо събрание по инициатива на членове на федерацията, то не следва ли този критерий да се прилага и по отношение на всички останали права и задължения на членовете, включително присъствие на общо събрание, определяне на кворум, вземане на решения и други? 4/ При наличие на противоречие между разпоредба на устава и императивна разпоредба на закона коя от двете разпоредби следва да се приложи? Може ли съдът да се произнесе по същество относно законосъобразността на дадена разпоредба в устава, която противоречи на императивните правила на закона? Касаторът излага и съображения, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото досежно разпоредбата на чл. 26 ЗЮЛНЦ, доколкото по тези въпроси няма формирана съдебна практика. Четвъртият въпрос поставя с оглед твърдението в жалбата, че съгласно чл. 20 от устава на БФВЩ извънредно общо събрание може да бъде свикано по искане на 2/3 от членовете на федерацията чрез молба, докато разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ съдържа различен брой членове, оправомощени да свикат извънредно общо събрание, а именно 1/3 от сдружението. По този въпрос също се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа също, че въззивният съд е решил и процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивната инстанция в противоречие със задължителните указания, дадени в ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д.№1/2000 на ОСГК на ВКС, съгласно които въззивната инстанция следва да изготви собствени мотиви, дори и когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение.