дали първият от преждепосочените е актуалния му електронен адрес, както и ако не е – по какъв начин и кога Федерацията е информирана за промяната му. Същото обстоятелство се поддържа и по отношение сдружение „ Шахматен клуб шах ХХІ „ , уведомление до което е изпратено на електронен адрес [електронна поща] . Касаторът счита, че предвид пасивното поведение на ищеца, въззивният съд е следвало да го задължи да отговори и в зависимост от отговорите му да предостави на ответника възможност за представяне на допълнителни доказателства. Същевременно страната твърди, че единствени възможни доказателства, за достигнало по електронен път съобщение с покана за оспореното ОС, са тези за изпращането им от електронната поща на Федерацията, а компютърна експертиза за постъпването им в пощенската кутия на адресатите е технически невъзможна, тъй като е изминал период по-дълъг от 6 месеца от изпращане на съобщението, до който очевидно твърди съхраними данни за осъществена кореспонденция. Позовава се на приемането на доказателства за изпращане на съобщенията за достатъчно, по друго водено между страните дело – т. д.№2473/2018 г. на СГС. Навежда и други съображения, в подкрепа на възражението си, че електронните адреси, на които е изпратил уведомления до ищеца и до „Шахматен клуб Шах ХХІ„ са верни. Касаторът счита, че неправилно съдът е отрекъл надлежно уведомяване, след като е изпълнен един от алтернативно предвидените за това варианти в чл. 17 от Устава на Федерацията - съобщение в сайта на Федерацията и писмена покана, поставена на мястото за обяви в сградата, където се намира управлението на Федерацията. Касаторът е формулирал доказателствени искания, принципно недопустими в която и да било фаза на касационното производство.