са обосновавани с формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите се позовават и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, която обосновават с недопустимост на решението, като постановено по преклудиран иск, както и с гореизложените касационни доводи за неправилност, намирайки че е налице противоречие в мотивите на съда, от които излиза, че всяко от двете, паралелно проведени ОС на 27.10.2020 г., е проведено от „ легитимни представители на ЕАЗИПА „ , въпреки, че това са различни лица. Позовават се и на извода на съда, че чл. 25, ал. 4/?/ ЗЮЛНЦ сам по себе си обосновава правен интерес на ищцата „ да предяви иск за защита на собствените права и изключва правен интерес за предявяване иска за защита на чужди права, че „ участието в ОС на лица, които не са членове на Сдружението, няма правно значение, че „ е задължително доказването дали участието в ОС на лица – нечленове, респ. неучастието на действителните членове, е повлияло на кворума за провеждане или мнозинството за вземане на решения „ и предвид указанието на съда, че въззивното решение подлежи на обжалване в едноседмичен срок, несъобразено с чл. 283 ГПК.