определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В случая от касатора не са поставени такива въпроси. Формулирани са конкретни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при конституирането на страните и при преценка на доказателствата, които са се отразили на правилността на акта. Въз основа на такива оплаквания не може да бъде извършена селекцията, която изисква законодателя по чл. 288 ГПК, като предшестващ същинското касационно обжалване етап на касационното производство. Начинът на поставяне на проблемите предполага преценката да се базира на конкретните факти по делото при условие, че те са безспорно установени, а това по естеството си съставлява правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди да бъде констатирано, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.