не отговарят на изискването към общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, разяснени с т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Доколкото определението е постановено в производство по обезпечаване на иск, въззивният съд е бил длъжен да извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на обезпечението – допустимост и вероятна основателност на претенцията, както и наличие на обезпечителна нужда. Изводът дали иска е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В случая такава е изискана и внесена в размер на 2 000 лева. Въззивният съд е процедирал по указания в закона и практиката на ВКС начин, с което са удовлетворени изискванията към решаващата дейност в производство по чл. 389 ГПК и сл.. Поставените от касатора питания надхвърлят предмета на проверка, дължим в рамките на обезпечителното производство, с оглед което се явяват такива без обуславящо значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.