за правния характер на решенията на ОС на ЕС и приложението спрямо тях на правилата за недействителност на сделките, е даден отговор с Решение №39 от 19.02.2013 г. по гр. д.№657/2012 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чието разрешение напълно се споделя от настоящия състав. Разяснено е, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (т. е. не е персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно - на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът (ЗС, ЗУЕС) урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност. Затова, освен че извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на общото събрание не обуславя различен характер на исканията да бъдат подложени на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения – иска е само този по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок, нито отпада ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК пред възможността за касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.