1. Допустимо ли е и в какъв срок предявяването на иск за установяване нищожност на решенията на съвместно общо събрание по чл. 18 ЗУЕС, когато: тези решения излизат извън законовите правомощия /компетентност/ на съвместното общо събрание, както и извън приложимостта на правния институт на съвместното общо събрание, разглеждан като част от законовия режим на етажната собственост, и претендират да обвързват всички етажни собственици и трети лица, като ограничават правото им на изключителна собственост върху притежаваните от тях самостоятелни обекти във всяка една от сградите, за които се отнасят решенията. За да обоснове твърдяното противоречие по този въпрос с практиката на ВКС, жалбоподателят се позовава на решение №39 от 19.02.2013 г. по гр. д. №657/2012 г. на ВКС, І г. о., определение №89/22.05.2017 г. по ч. гр. д. №1464/2017 г. на І г. о. и определение №482 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №11/2017 г. на І г. о. 2. Може ли лице, което няма качеството на етажен собственик, но е посочено като адресат на решение на съвместното общо събрание на Етажната собственост по чл. 18 ЗУЕС да предяви иск за установяване на нищожност на решението на общото събрание поради обстоятелството, че същото е излязло извън законово определената си компетентност. По този въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.