в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Определение №462/24.09.2012 г. по ч. гр. д.№373/2012 г. на ВКС, І г. о., а именно: (1) В случай, че собственик обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, следва ли той да бъде уведомен съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, или е достатъчно да се залепи съобщение във входа на етажната собственост, че всеки собственик може да се запознае с протокола и да получи препис от него при поискване?; (2) При уведомяване по чл. 13, ал. 4 ЗУЕС на собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, следва ли да бъде удостоверено и по какъв начин, че той отсъства или е отказал да получи поканата, респ. съобщението за изготвения протокол?; (3) В случай, че собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен надлежно за поканата за свикване на ОС или на съобщението за изготвения протокол на ОС, от кой момент тече срокът за обжалване на решенията на ОС, обективирани в протокола?; (4) В случай, че собственик не обитава постоянно сградата и не живее в собствения си апартамент, следва ли той да се счита за уведомен за свикването и провеждането на ОС, както и да се счита за уведомен за изготвянето на протокола от ОС на ЕС или следва бъдат изпълнени изискванията на ЗУЕС, действащ към него момент, за уведомяване на собственика чрез лично връчване или залепване на съобщение на вратата на жилището на собственика?; (5) В случай, че собственик не обитава постоянно сградата и не живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен за свикването и провеждането на ОС, не е присъствал на ОС, не е бил уведомен за изготвянето на протокол за ОС, в какъв срок и от кой момент би могъл да обжалва взетите решения? . Формулиран е и въпросът (6) Следва ли съдът да се произнесе по искане за установяване нищожност на решения на ОС на етажна собственост и такова искане обвързано ли е със срок?, по отношение на който се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение №39 от 19.02.2013 г. по гр. д.№657/2012 г. на ВКС, І г. о. и Определение №308 от 30.06.2011 г. по ч. гр. д.№21/2011 г. на ВКС, І г. о.