са релевантни за изхода на спора, тъй като въззивният съд приел, че не са налице нарушения по свикване и провеждане на общото събрание, които да са опорочили процедурата по провеждането му и да са обусловили незаконосъобразност на взетите на него решения. Разрешаването им обаче касае спора по същество, което е предпоставено от поставянето на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосноват допускане на касационното обжалване. За да се допусне то законът предвижда съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната воля на съда, т. е. да е от значение за изхода на спора, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР №******год. ОСГТК на ВКС/. Формулираните от касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а такива, които касаят правилността на обжалваното решение, поради което и не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Същите не могат да обосноват наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 4 на ТР №******год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки в случая не са налице, извън посочената липса на правен въпрос като обща предпоставка за касационен контрол, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.