чл. 59 ЗТСУ /отм./

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Какви са предпоставките за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/ съобразно чл.59 ЗТСУ /отм./ и чл.200 ЗУТ и какви са служебните задължения на съда, когато страната се позовава на осъществявано владение върху придаваема реална част от имот към съседен парцел по силата на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план /ДРП/?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Очевидната неправилност в случая се проявява като явна необоснованост на съдебния акт, предвид мотивите на окръжения съд, че имотите на страните са били извън регулация в периода 1985 г. – 1995 г. Този извод на съда влиза в противоречие с изложените от него факти относно наличието на регулационни планове от 1935 и 1976 г.

Какви са предпоставките за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/ съобразно чл.59 ЗТСУ /отм./ и чл.200 ЗУТ и какви са служебните задължения на съда, когато страната се позовава на осъществявано владение върху придаваема реална част от имот към съседен парцел по силата на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план /ДРП/?

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, отговори на наведените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и за необоснованост на неговите фактически и правни изводи.

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

За допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.

Приложима ли е забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ за придобиване по давност на имоти на частни лица, за които има отреждане по плана за обществено мероприятие, но не са отчуждени?

Относно възможността да се завладее част от определена вещ в процеса на нейното създаване и да се придобие чрез владение с начален момент изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от терена и останалите обекти в сградата и по касационната жалба на М. А. К. и К. В. К. Относно възможността владение, започнато от двама съпрузи, да продължи и след прекратяването на брака, ако и двамата упражняват фактическа власт върху имота и да доведе до съвместно придобиване на собствеността по давност.

Относно приложението на забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ в контекста на изключението, предвидено в чл. 181, ал. 3 с. з., с оглед противоречивото му разрешаване в приложеното от касатора решение № 186 по гр. д. № 154/86 год. ОСГК на ВС.

Атакуваното решение е процесуално недопустимо, като постановено при неучастие на необходим другар.