„1. Единствено лицата, притежаващи право на собственост в едно капиталово търговско дружество, ли разполагат с активна легитимация и правен интерес да предявят иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство?“, „2. Налице ли е възможност да бъде заличен вписан нов управител по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при уважаване на иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство?“ и „3. Налице ли е правен интерес за управител на дружеството, който въвежда твърдения за незаконосъобразното си освобождаване и за нищожно или недопустимо вписване, респективно за вписване на несъществуващо обстоятелство, да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?“. Страната поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по отношение на първи и трети въпрос поддържа противоречие с възприетото в решение №174/05.02.2021 г. по т. д. №1748/2019 г. на ВКС, II т. о. По втория въпрос счита, че въззивният съд го е разрешил по начин различен от възприетото с определение №127/18.02.2013 г. по ч. гр. д. №684/2012 г. на ВКС. Алтернативно, поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С изложението, частният касатор е дал отговор на въпросите в контекста на защитната си теза. В тази връзка е изложил съображения, че макар и да не е съдружник в дружеството, освобождаването й като управител е накърняване на гарантирано от закона право, произтичащо от договора за управление, а чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда един широк кръг от правни субекти, имащи правен интерес от атакуване на съответното вписване, като признаване на същото за нищожно, недопустимно или несъществуващо би рефлектирало благоприятно в правната й сфера, доколкото опитът за отстраняването й от длъжност не би породил правни последици и би бил признат за незаконосъобразен. Не споделя аргументацията за невъзможност да изпълнява дейността си като управител, твърдейки, че единственият случай, в който това би било така е предходно разрешаване на спора между страните с влязло в сила съдебно решение относно действителния управител. Посочва с арг. от чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ, че признаването на освобождаването й като управител за незаконосъобразно би се простряло за в бъдеще върху последващи вписания на същите обстоятелства в Търговския регистър. Други доводи не са развити.