Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 29 ал. 1 предл. трето ЗТР

Защита срещу вписване
Чл. 29. (1) Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

чл. 29 ал. 1 предл. трето ЗТР

Защита срещу вписване
Чл. 29. (1) Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

За начина, по който съдът следва да изчисли стойността на дружествен дял, когато този спор се повдига в производство по чл. 40 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на дялове, като сключен във вреда на представлявания и дали в случая е приложима практиката по приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в частност - решението по т. д.№1108/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№2, №3 и №4 произтича от липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тях въззивният съд не се е произнасял и, съответно, липсва формирана правна воля, а, от друга страна, те не съответстват на изводите на въззивния съд. Въпроси №3 и №4 не са значими за изхода по конкретното дело, тъй като касаторът не е оспорил, а изрично е заявил и поддържа и в касационната жалба, че не оспорва валидността на решението на ОСА, проведено на 09.07.2019г., за увеличаване на капитала на ответното дружество чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите, като не е релевирал доводи и не поддържа и в касационната жалба, че решението на ОСА за увеличаване на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите е могло да се вземе само със съгласието на всички акционери, поради което и, тъй като не това не е в предмета на дължимата служебна проверка, въззивният съд не е формирал мотиви в тази връзка. Въпрос №2 не само не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд и поради това не е обуславящ за изхода на спора по първия иск, но и е по правилността на въззивния съдебен акт, която изрично е отречена като характеристика на общата предпоставка за допустимост със задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадено в т. 1 ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, въпроси №2, №3 и №4 не могат да бъдат определени като обуславящи за изхода на спора по смисъла, дефиниран в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е обосноваван с противоречие на обжалваното решение с Решение №247 от 6.01.2020г. на ВКС по гр. д. №540/2018г., ІVг. о., Решение №192/29.01.2018г. на ВКС по т. д. №44/2017г., І т. о., и много други решения, съответно цитирани; по втори въпрос – Решение №144/22.11.2019г. по т. д. №2579/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение №178/ 05.10.2018г. по т. д. №493/2018г. на ВКС, І т. о.; по трети въпрос – Решение №83/27.07.2018г. по т. д. №155/2018г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №85 от 30.07.2018г. по т. д. №314/2018г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №87 от 30.07.2018г. по т. д. №7/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и други от същата година, всички на ІІ т. о. на ВКС; по четвърти въпрос – т. 3 Тълкувателно решение №1/2002г. на ОСГК на ВКС и Решение №113/18.12.2020г. по т. д. №2217/2019г. на ВКС, І т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

е разрешен и нередовно извършените процесуални действия на дружеството са санирани. За правилността на обжалваното решение въззивният състав е споделил мотивите на първоинстанционния съд и, на осн. чл. 272 ГПК, е препратил към тях. Изложил е и собствени мотиви по съществото на спора. Посочил е, че целта на извършваната след прекратяване на едно търговско дружество ликвидационна процедура е да се ликвидират активът и пасивът на неговото имущество, поради което ликвидацията приключва с пълното ликвидиране на актива и пасива на имуществото, съответно - ликвидацията трябва да продължи, ако са останали непогасени задължения или неразпределени активи, без значение от това дали обхватът на имуществото е бил известен или не на ликвидатора и дали дружеството е заличено. По тези съображения е прието, че, когато не са уредени всички задължения и не е разпределен остатъкът от имуществото, заличаването на дружеството би се основавало на незавършен фактически състав, поради което и заличаването е вписване на несъществуващо обстоятелство. Изложени са мотиви, че, тъй като предявяването на вземанията в производството по ликвидация няма същото значение, както предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност, а по същество представлява уведомяване на ликвидатора за наличие на претенция, кредиторът няма задължение за предявяване на вземането в производството по ликвидация, а неупражняването на правото му за предявяване на вземането в производството по ликвидация не погасява на в0земането, предвид липсата на разпоредба при ликвидацията, аналогична на чл. 739 ТЗ. Формирани са и мотиви, че предвиденият в чл. 272, ал. 1 ТЗ 6 –месечен срок не е срок за предявяване на вземанията, нито е давностен или преклузивен, а значението му е за настъпване на изискуемостта на вземанията на съдружниците за ликвидационен дял и определя момента, от който те могат да получат частта от нетния остатък от актива на дружеството, като вземанията на кредиторите, които не са били предявени или не са станали известни на ликвидаторите в този срок, не се погасяват, а се удовлетворяват от останалото неразпределено имущество, без право на кредиторите да искат връщане на получените ликвидационни квоти от съдружниците. В конкретния случай въззивният съд е приел за установено, че в търговския регистър е вписан ликвидатор на дружеството на 25.07.2013г., обявена е покана до кредиторите на 01.08.2013г. и е вписано заличаване на дружеството на 10.02.2014г. Установил е, че преди и по време на ликвидацията срещу дружеството са били образувани три ревизионни производства по ДОПК за установяване на невнесени данъчни задължения по ЗДДС, по които са били наложени предварителни обезпечителни мерки, по две от които са установени данъчни задължения по ЗДДС на ответното дружество: с ревизионен доклад, връчен на бившия управител на дружеството на 28.01.2014г., за периода 01.03.2011г.-30.11.2012г. - публични задължения в общ размер 1 312 099.25лв. и с ревизионен акт, връчен на бившия управител на дружеството на 17.01.2020г., - публични задължения за периода 11.2009г.-02.2011г. в общ размер 349 972.09лв. Въззивният съд е приел, че несъмнено ответникът е знаел за висящото ревизионно производство, по което НАП е констатирала наличие на непогасени задължения по ЗДДС, както и за евентуалните претенции на държавата, предвид наложените предварителни обезпечителни мерки, поради което тези публични вземания са били най-малкото спорни по време на ликвидацията по см. на чл. 272, ал. 3 ТЗ, което е изисквало тяхното обезпечаване чрез учредяване от дружеството на реални обезпечения в полза на държавата, като условие за заличаването му, което не се твърди и не се установява да е направено. Посочил е, че това е достатъчно, за да се приеме, че дружеството е било заличено при липса на условията по чл. 273, ал. 1 ТЗ, като е без значение, че ревизията не е приключила с издаването на ревизионен акт, поради заличаването на дружеството. Формирани са мотиви, че при наличието на висящи съдебни или административни спорове с лица, които претендират да са кредитори на дружеството, заличаването е несъответно на целите на ликвидационната процедура. Прието е, че не се установява спорът във връзка с претендираните от НАП данъчни задължения да е приключил в полза на ответника, т. е. тези задължения да са отречени. От представения при повторното въззивно производство ревизионен акт от 23.12.2019г. въззивният съд е приел за установено, че по друга ревизия са установени задължения на ответника по ЗДДС за периода 11.2009г.-02.2011г. Приел е, че, тъй като не се твърди от ответника, а и няма данни този ревизионен акт да е бил обжалван и отменен, същият е влязъл в сила и с това съществуването на посочените публични задължения на ответника е установено по правно обвързващ начин, но, дори ревизионният акт да не е влязъл в сила, то отново се касае за спорни вземания. Наред с това въззивният съд е посочил, че данъчните задължения се пораждат по силата на закона, а ревизионният акт е едно от средствата за тяхното установяване. По тези съображения въззивният съд е приел за установено, че преди и по време на ликвидационното производство дружеството е имало спорни публични задължения за предходни периоди. Формирани са мотиви, че, независимо от погасяването на част от публичните задължения на ответника, поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, са останали други установени и непогасени по давност публични задължения – тези за 2011г. и 2012г. По всички тези съображения въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ при вписване на заличаването на дружеството на 10.02.2014г., тъй като към този момент то е имало неуредени публични задължения, поради което извършеното заличаване е вписване на несъществуващо обстоятелство по см. на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Относно начина, по който съдът следва да изчисли стойността на дружествен дял, когато този спор се повдига в производство по чл.40 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на дялове, като сключен във вреда на представлявания. Дали в случая е приложима практиката по приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в частност - решението по т.д.№ 1108/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.? (По иск за обявяване за недействителен, на основание чл. 40 ЗЗД, като сключен във вреда на представляваното лице, договор с нотариална заверка, с който пълномощник на ищцата е продал на себе си 100 % от капитала на АРСЕНАЛ ЕООД и за признаване за установено, на основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл. 3, че по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествен дял, промяна в състава на съдружниците, обявяване на нов учредителен акт)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

Съществува ли за ищеца по иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл.3 (респ. чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./) правен интерес от това да насочи иска си не само срещу дружеството, по чиято партида е вписано твърдяното несъществуващо обстоятелство, но и срещу правния субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?
Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл. 3 (респ. чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./) правният субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право