Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 23 ЗТР

Единен идентификационен код
Чл. 23. (1) Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък „ЕИК”, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по глава втора „а”.
(2) Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия.
(3) Агенцията определя персонален идентификационен код, наричан „ПИК”, задължителен за други лица и структури, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване в регистъра.
(4) Идентификационният код по ал. 1 и 3 се определя при първоначалното вписване в регистъра и остава непроменен до заличаването.
(5) Начинът за формиране на идентификационния код по ал. 4 се определя с наредбата по чл. 31.
(6) Ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 5 от Закона за обществените поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо.

чл. 23 ЗТР

Единен идентификационен код
Чл. 23. (1) Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък „ЕИК”, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по глава втора „а”.
(2) Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия.
(3) Агенцията определя персонален идентификационен код, наричан „ПИК”, задължителен за други лица и структури, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване в регистъра.
(4) Идентификационният код по ал. 1 и 3 се определя при първоначалното вписване в регистъра и остава непроменен до заличаването.
(5) Начинът за формиране на идентификационния код по ал. 4 се определя с наредбата по чл. 31.
(6) Ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 5 от Закона за обществените поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо.

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

кой е актът, който подлежи на вписване в имотния регистър при Служба по вписванията в случаите на заличаване на особен залог върху търговско предприятие, е приел, че представеното със заявлението удостоверение от Търговския регистър за заличаване на особения залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД не е достатъчно за извършване на поисканото със заявлението вписване в Имотния регистър. Проследявайки хронологията на вписванията във връзка с особения залог, жалбоподателят излага доводи, че разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, предл. второ ПВ. Вп. не касае последващи вписвания /отбелязвания/ във връзка със залога и че вписаното в търговския регистър цялостно заличаване на особения залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД изключва необходимостта от индивидуализиране и представяне на доказателства по отношение на посочения в заявлението конкретен обект. Излага и съображения, че дори в случая да е бил необходим договорът за учредяване на особен залог, същият е бил общодостъпен в търговския регистър по партидата на дружеството и съдията по вписвания е имал служебно достъп до него, поради което и съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е следвало да изисква представянето му от заявителя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

1/ Може ли въззивният съд да основе решението си на изключен от първоинстанционния съд документ по реда на чл. 183, предл. второ ГПК?; 2/Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?; 3/Налице ли е задължение на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК?; 4/ Приложението на чл. 117, т. 2 вр. чл. 120, ал. 2 КМЧП следва ли да се тълкува в смисъл, че когато ответникът не е призован и не му е бил връчен препис от исковата молба, допълнително следва да докаже, че е изчерпал извънредните средства за отмяна на влязлото в сила решение пред чуждестранен съд?; 5/Как се съотнасят разпоредбите на чл. 117, т. 2 вр. чл. 120, ал. 2 КМЧП – следва ли да са налице кумулативно трите условия на чл. 117, ал. 2 КМЧП или липсата на една от предпоставките на чл. 117, ал. 2 КМЧП – да е връчен препис от исковата молба и страната да е редовно призована, изключва приложението на чл. 120, ал. 2 КМЧП?; 6/ Следва ли да се допусне изпълнение на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България, ако ответникът е бил лишен от възможността да се защити пред чуждестранния съд – не е уведомяван за делото и не му е връчен препис от искова молба?; 7/ Самостоятелно или производство е правото на защита и може ли в производството по екзекватура съответните разпоредби на КМЧП и договорите за правна помощ да се тълкуват ограничително и в ущърб на правото на българските граждани за защита?; 8/ Намира ли нормата на чл. 120, ал. 2 КМЧП приложение в случаите, в които на ответника не е връчен препис от исковата молба и не е уведомяван за делото, както и не е взел участие в него?; 9/ Трябва ли да се индивидуализира българската фирма в съдебното решение на чуждестранен съд, с името си съгласно регистрацията й в търговския регистър и с ЕИК според чл. 23 ЗТР и чл. 31 Закона за статистиката, за да се приеме, че се касае за същото юридическо лице? Касаторът се позовава на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК както следва: по първи въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №113/20.01.2016г. по т. д. №955/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение №263/01.07.2011г. по гр. д. №561/2010г. на ВКС, IV г. о.; Решение №265/10.09.2012г. по гр. д. №703/2011г. на ВКС, IV г. о.; Решение №81/08.07.2014г. по гр. д. №5665/2013г. на ВКС, III г. о.; по втори въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС съобразно т. 2 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №42/09.06.2016г. по т. д. №799/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение №51/02.05.2012г. по т. д. №105/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение №135/20.12.2010г. по т. д. №13/2010г. на ВКС, I т. о.; Решение №224/23.06.2011г. по гр. д. №1184/2010г. на ВКС, III г. о.; Решение №172/23.02.2010г. по гр. д. №386/2009г. на ВКС, III г. о.; по трети въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г. и т. 19 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №57/02.03.2011г. по гр. д. №1416/2010г. на ВКС, III г. о.; Решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г. на ВКС, I г. о и др.; по четвърти и пети въпрос – липсва позоваване на конкретен допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК; по шести въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид: Решение №1977/28.11.1991г. по гр. д. №1380/91г. на ВКС, II г. о, Решение №3557/21.02.1980г. по гр. д. №1943/79г. на ВКС, II г. о.; Решение №2019/27.08.1971г. по гр. д. №1099/71г. на ВКС, II г. о.; по седми въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид: Решение №1977/28.11.1991г. по гр. д. №1380/91г. на ВКС, II г. о и Решение №106/05.06.2014г. по т. д. №74/2014г. на ВКС, I т. о.; по осми въпрос - по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради съществуваща противоречива съдебна практика по същия въпрос, предвид разрешението дадено с Решение №2226/02.12.2013г. по в. гр. д. №3151/2013г. на САС и с Решение №1993/12.12.2012г. по в. гр. д. №3492/2012г. на САС; по девети въпрос - няма обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

При насочване на индивидуалното принудително изпълнение на частно гражданско парично притезание върху недвижим имот кой е актът, който съдебният изпълнител следва да представи, за да бъде вписана наложената възбрана: обезпечителна заповед, постановление за налагане на възбраната, писмото, предвидено в чл. 449, ал. 2 ГПК, респ. чл. 26 ПВ или е допустимо изискванията на чл. 26 ПВ да удовлетвори самата молба за вписване?
Допустимо ли е в производството по съдебно обжалване на отказа за вписване на възбраната по изпълнителното дело (чл. 577 ГПК) да се представят нови доказателства, включително да бъдат отстранени нередовности на молбата за вписване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение №74/26.05.2014г. па гр. д. №2992/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение №44 от 05.02.2014г. по гр. д. №2992/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право