за дължимостта на държавна такса от ищеца, който въпрос не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, а е налице и установена съдебна практика, несъобразена и от двете съдилища, безспорно е довело до неразумно забавяне на разглеждането на делото. Предвид допуснатата забава след връщане на делото в Софийски градски съд, е следвало процесуалните действия да се извършват по-ритмично и в по-кратки срокове. Въпреки това и след размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, получаването на отговора на ответника на 11.12.2020 г., съдът е допуснал забава в насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Това обстоятелство е констатирано с определение №437/12.02.2021 г. по в. ч. гр. д. №375/2021 г. на САС, с което е определен срок за изготвяне на определение по чл. 140 ГПК, а това е направено на 23.02.2021 г., т. е. около 3 месеца след постъпване на отговора. Предвид изложеното, към датата на подаване на настоящата искова молба (19.02.2021 г.) пред Софийския окръжен съд безспорно е налице забава в разглеждането на гр. д. №526/2020 г. на СГС. Забавата се дължи и на действия/бездействия и на друг съд (САС), но доколкото продължителността на съдебното производство се преценява глобално и държавата отговаря чрез своите процесуални субституенти (в случая съдилищата) за нарушение на разумния срок за окончателното приключване на производството и отговорността им е солидарна, кредиторът може да иска изпълнение от всеки съдлъжник. Прието е, че в случая такова нарушение се установява и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответния съд в качеството му на процесуален субституент на държавата. С оглед предмета на спор по делото, който не налага бързо съдопроизводство, респ. висок залог за ищеца, забавата в разглеждането му не би могла да обоснове завишен размер на претендираното обезщетение. В заключение въззивният съд е приел, че иска по чл. 2б ЗОДОВ е основателен до размера на сумата от 500 лв. и е неоснователен за разликата до предявения размер от 25 050 лв.