1. Допустим ли е искът по чл. 2б ЗОДОВ след като е предявен за по-висока сума от максимално предвидената в чл. 60а, ал. 3 ЗСВ, когато не са спазени изискванията на пар.8, ал. 2 ЗОДОВ и не е отправено искане по чл. 60а ЗСВ преди предявяване на иска?, 2. Дали подаването на заявление по чл. 60а ЗСВ, когато се претендира сума над 10 000лв., е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ?, 3. Дали е компетентен министърът на правосъдието и Инспекторатът към ВСС да разгледат заявление по глава ІІІа ЗСВ, кагота се претендира сума над 10 000лв.? и 4. Следва ли да се приеме, че за страната не съществува право на иск пред съд за присъждане на обезщетение за нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и да се приеме, че не е налице положителна процесуална предпоставка, установена в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ /изчерпване на административната процедура, по която няма постигнато споразумение/, в случаите когато страната – в предвидения 6-месечен срок е предявила директно претенцията си в съда и следва ли съдът да я препрати по компетентност на Министерството и да спре или да остави без движение делото до произнасяне от Министерството на правосъдието? Според жалбоподателите, те са уведомени от ЕСПЧ на 24.03.2016г. и с подаването на иска в съда /на 1.08.2016г./, предвиденият 6-месечен срок би бил спазен.