от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Настоящият съдебен състав намира, че по първия формулиран от касатора процесуалноправен въпрос е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като произнасянето на въззивния съд по този въпрос е обусловило крайния изход по делото. Не е налице обаче допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с формираната многобройна и безпротиворечива задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. сочената от касатора в касационната жалба. Въззивният съд се е произнесъл съобразно заявеното от ищеца искане за защита и въведения от него предмет на спора, като при преценка основателността на доводите и възраженията на страните е изходил от фактите, на които страните се позовават. Твърденията на касатора за недопустимост на въззивното решение с оглед нарушаване на диспозитивното начало в процеса и произнасяне „свръхпетитум“ са приети за неоснователни изцяло в съответствие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото в исковата молба ищцата е извела незаконосъобразността на действията на ДСИ, извършени по изпълнителното дело, по което в продължение на 2 години не са предприемани действия по принудително изпълнение, като основание на предявения иск по чл. 49 ЗЗД.