1. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всеки от предявените искове, както и по всяко от наведените от страните възражения и задължен ли е да извърши цялостна преценка и да изложи свои мотиви по всички, изложени в частната жалба доводи и оплаквания, когато с акта си потвърждава първоинстанционния акт?; 2. Докъде се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо и преклудират ли се с нея непредявените от ищеца основания за нищожност на договора? и 3. Какви са субективните предели на силата на пресъдено нещо и обвързан ли е приобретателят на спорното право от решението в случаите, в които не е знаел за спора, т. е. когато е придобил имота преди вписването на исковата молба, с която той е повдигнат пред съда и противопоставими ли са му в този случай правата на ищеца? Всички въпроси са релевирани с хипотезата на противоречие със задължителна съдебна практика по допълнителния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.