дали когато исковата претенция на реституирания собственик е за част от имот, за който ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост на основание придобивна давност, нотариалният акт следва да бъде отменен изцяло или само частта от имота, за която е уважен искът, и дали ако нотариалният акт е отменен изцяло, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Този въпрос не е от значение за изхода на делото, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая първоинстанционният съд, е отменил издадения по обстоятелствена проверка в полза на ответниците нотариален акт, с който същите са признати за собственици на целия имот с площ 800 кв. м. По реда на чл. 247 ГПК в тази част първоинстанционното решение е поправено, като е постановено вместо отмяна на констативния нотариален акт изцяло, да се чете, че същият се отменя само за частта от 421 кв. м при описани в диспозитива граници, заключена между т. 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата на вещото лице. Отмяната на нотариален акт по реда на чл. 537 ГПК е правна последица от уважаването на иск за собственост срещу лицата, които се ползват от него. В случая предмет на спора за собственост е била реална част от недвижимия имот, за който ответниците се легитимират като собственици с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Извършената поправка, с която актът се отменя частично, а не изцяло, е съобразена с частта от имота, предмет на спора, и не само, че по никакъв начин не засяга правата на касаторите, но е и в техен интерес.