1. Предвиждат ли ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ двойнствен и различен режим за възстановяване правата на собствениците по отношение на земеделски земи на различни правни субекти, в лицето на гражданите, държавата, общините и юридическите лица; 2. Земите, за които в ЗСПЗЗ - чл. 10б ал. 5, чл. 24, ал. 1, ал. 2, ал. 3, и ал. 4; чл. 27, ал. 8 и др. се казва, че са държавна собственост, стават такива по силата на закона – „ex lege” или е необходимо и по отношение на тях да бъде изпълнена специално предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура по установяване правата на държавата и да бъде издадено съответното решение от органа на поземлената собственост в лицето на Общинска служба „Земеделие; 3. Имат ли конститутивно действие постановените от ОС „З” решения по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ относно земите, останали частна държавна собственост, и по отношение на тях намира ли приложение тълкуването на закона, дадено с т. 1 ТР №******г. по гр. д.№11/1997 г. на ВКС; 4. Предвидените в чл. 31 ЗСПЗЗ и чл. 57 ППЗСПЗЗ органи по поземлената собственост притежават ли по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ компетентност по възстановяване на права и земеразделяне /чл. 20 ППЗСПЗЗ/ по отношение земите на държавата, или те притежават компетентност само по възстановяване правата на собствениците – физически лица и ако това е така, то кой е органа, установяващ правата на държавата или това е самият ЗСПЗЗ.