необходимо ли е наличните постройки да са законно построени в хипотезата на възстановяване на земеделска земя по реда на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ и следва ли този въпрос да се изследва при осъществяване от съда на косвен съдебен контрол върху решенията на ПК при решаване на спора за собственост относно същия имот, за който въпрос ищците поддържат, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая подобно основание не е налице. Отговор на така поставения въпрос е даден в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №301/24.06.2011г. по гр. д.№1154/2010г. на І ГО на ВКС. Прието е, че изградените от ТКЗС сгради върху земи на кооперацията не стават собственост на лицата, които са внесли земите, тъй като презумпцията на чл. 92 ЗС е оборима и действа само ако не е предвидено друго, а с нормата на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48 ППЗСПЗЗ е изключено приращението. Предвидено е тези сгради да се включат в имуществото на ТКЗС при ликвидацията му, щом са строени с негови средства, като законът не изисква сградите, които се включват в това имущество да са законно построени. Изложени са и съображения, че остойностяването на дяловете на член-кооператорите от това имущество се извършва по специален ред, като е определен и специален ред за разпореждане с това имущество-чрез възлагане на лице с право на дял или чрез търг. Разрешението, дадено в обжалваното решение на така поставения въпрос съответства на установената към настоящия момент практика на ВКС, поради което и доколкото по поставения въпрос е налице съдебна практика, която не е необходимо да бъде осъвременявана, то не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.