следва да се свърже с приложимата редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ към момента на постановяване на решението на ОСЗ от 11.04.2007 г., от което жалбоподателят счита, че черпи право на собственост върху процесните имоти. Въпросът не държи сметка за това, че в чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ са регламентирани три групи решения на ОСЗ с различно действие: решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници – чл. 14, ал. 1, т. 1; за решение за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне – чл. 14, ал. 1, т. 2 и решение за признаване правото на собственост при условията на пар. 4-4л. Третата група решения се отнася за земи, които се намират в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. След измененията в чл. 14, ал. 1, т. 3 ГПК с ДВ бр.68/1999 г. липсва законово основание за издаване на конститутивни решения на ОСЗ за възстановяване на собственост върху земи по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Издават се само решения, с които се признава правото на собственост, а конститутивният ефект настъпва със следващата заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която се възстановява собствеността върху конкретен имот, индивидуализиран с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В настоящия случай предмет на правния спор са имоти, възстановени по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Собствеността върху тези имоти се възстановява с влезлите в сила заповеди по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Предхождащото ги решение на ОСЗ от 11.04.2007 г. по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ е само за признаване на правото на собственост. Направеният от въззивния съд извод за установително действие на това решение съответства на приложимата към момента на издаването му законова норма.