са: 1/ допустимо ли е въззивният съд да разгледа положителен установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот, който не е индивидуализиран по размер и граници; 2/ само индивидуализацията по граници на земеделска земя по акта на завършената земеделска реституция, придружен със скица, ли може да очертае точно предмета на спора; 3/ решение на ОСЗ, постановено при действието на редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ от ДВ бр. 98/1997 г., в което имотите са описани само по вид, площ и местност, без граници и съседи, възстановява ли правото на собственост или само го признава; 4/ при иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ границите на имота към момента на обобществяване ли се установяват или към момента на предявяване на иска. Първи, втори и четвърти въпрос касаят индивидуализацията на имота, предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съгласно практиката по Решение №19 от 15.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №1620/2018 г., II г. о. земеделският имот, чиято защита се търси чрез иска, следва да бъде индивидуализиран до степен, която отговаря на обема на възстановеното с административния акт право на собственост; ако към момента обобществяването не са били налице достатъчно конкретни данни за пълна индивидуализация /чрез картен или друг писмен материал за съседи, местност, площ/, то за установяването й могат да се ползват свидетелски показания; индивидуализацията на имота според действащ план на населеното място /КВС или друг план/, при липсата на друга възможност за това, не влияе на редовността на исковата молба, особено при нанасяне на имота с помощта на анкетиране. Обжалваното решение съответства на посочената практика. В случая имотът е индивидуализиран, както по съществуващите данни при внасяне в ТКЗС, така и съобразно неговото настоящо местоположение съобразно нанасянето му в плана при извършеното анкетиране. Третият въпрос е за правното действие на решението за възстановяване на собствеността, ако не съдържа точно описание на имота - този въпрос е неотносим към изхода на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.